Разбрах от Бриджет, че Карън смяташе кариерата си на модел за малко абсурдна. Беше благодарна за доходите, но не се чувстваше красива. За мен това беше много странно. Тя беше поразителна. Когато Карън и Бриджет седяха една до друга, не можех да не мисля за Красавицата и Звяра. Но Карън изобщо не се надуваше. Наскоро се беше разделила със съпруга си Деси, но още използваше неговата фамилия. Бях изненадан, че момиче на моята възраст може вече да има бивш съпруг. Според Бриджет Карън смятала, че се е омъжила твърде млада. Тя не мразеше бившия си съпруг, но искаше той да престане да ѝ се обажда и да се опитва да възобнови връзката им.
А после един ден отидохме на разходка в парка след фотосесията на Бриджет и старши детектив О’Тул мина покрай нас и обиди Карън пред нас. След това тя ни разказа цялата история за Ани и научих повече, отколкото знаех дотогава. Карън беше опасно близо до истината и когато Бриджет ѝ обеща, че ще ѝ помогнем, ми призля. Паникьосах се. Трябваше да кажа на мама.
Майка ми имаше решения за всички тези проблеми. Явно беше, че не може да приеме стореното от татко, но преди всичко искаше да предпази мен. Планът ѝ да накараме Карън и семейството ѝ да мислят, че Ани е жива, ме ужаси. Изглеждаше непочтено и жестоко, но мама не беше такава и се надявах, че това ще им донесе някаква утеха. И че няма да вляза в затвора.
Уменията ми на фалшификатор свършиха добра работа. Не можех да кажа на мама, че съм влюбен в Карън. Общественото положение имаше голямо значение за майка ми. Така и не бях завел Бриджет при нея да се запознаят.
Предполагам, че идеята да пуснем писмото на Ани от Атлоун беше логична. Ако тръгнеха да я търсят, след като го получеха, щеше да се наложи да покрият изключително голяма територия.
Бриджет се беше отказала да ме кани да се запозная със семейството ѝ и когато аз ѝ го предложих, се зарадва. Подготовката започна седмици по-рано. Датата на посещението случайно съвпадна с рождения ден на Ани през юли. Бриджет и майка ѝ ежедневно си пишеха за предстоящите приготовления. Бриджет имаше две по-малки сестри, които също живееха в тяхната къща с три спални. Заради моите две нощувки те щяха да спят в една стая, Бриджет щеше да спи на канапето долу, а аз — в детската стая на Бриджет. Тя каза, че трябва да се преструваме на девствени. Доколкото разбирах, майка ѝ умирала от притеснения. Дали ям риба, защото те винаги поднасяли риба в петък. Сменяли пердетата, за да спрат течението в спалнята. Дали съм щял да отида със семейството на църква в неделя сутрин? Дали съм щял да отида с Бриджет при дядо ѝ в местния старчески дом? Създаваха се протоколи. Третираха ме като кралска особа. Не знам какво им беше казала Бриджет, но беше ясно, че предстоящото ми посещение беше причина за голяма суматоха. Мразя суматохата. С мъка се опитвах да не се дразня от вълнението на Бриджет.
Майка ми реши, че е неразумно да оставам там две нощи.
— Две? В Атлоун? Какво ще правиш там?
— Не знам, мамо, но ще е грубо да пристигна в петък вечер и да си замина в събота.
— Аз никога не съм ходила в Атлоун.
— Ти никога не ходиш никъде.
Тя малко се разсърди.
— Трябва само да пуснеш писмото. Вземи ранния автобус в неделя.
— Ще се опитам.
— Вземи си още един пуловер. В провинцията винаги е студено.
Беше юли. Предполагам, че все пак някога е излизала от Дъблин.
Тръгнахме с автобуса за Атлоун в петък след работа заедно с всички работещи по големите градове, родом от местата по този път до централната част на страната и после на запад до Галуей, поели на ежеседмичното си поклонение до дома с торби с пране на рамо. Писмото беше във вътрешния ми джоб, готово да бъде пуснато при първа възможност. Бриджет беше приготвила сандвичи и бе купила сладки за двучасовото ни пътуване, а в Кинегад щеше да има спиране за отиване до тоалетна. Фотоапаратът ѝ защрака, когато излязохме от града и тя забърбори възбудено.
— Знаеш ли, че извън Дъблин на вечерята викат „чай“, а на обяда „вечеря“? Че се пие чай с всяко ядене, между храненията и преди лягане? Джоузефин е на четиринадесет години и е много любопитна, но не е нужно да отговаряш на въпросите ѝ, а Морийн ще се дипломира скоро, тъй че сигурно ще е забила нос в учебниците през целия уикенд. Татко не говори много, но майка е много религиозна и ще те пита кой ви е енорийският свещеник и какво ли не.
Ние с мама бяхме спрели да ходим на църква след смъртта на татко. И без това никога не ни беше харесвало. Енорийският свещеник беше дошъл да ни моли да се върнем и ние обещахме да го направим, но така и не успяхме.