Разговорът беше безсъдържателен. Какво обичам да гледам по телевизията, кои вестници чета, кой спорт гледам или практикувам? Всичките ми отговори бяха неприемливи за семейството. Посещението не вървеше добре. Телевизорът беше включен на „Новините в девет“, за да се избегнат повече притеснителни разговори. Някои части от Ълстър още отказваха да приемат споразумението между Англия и Ирландия. Принц Андрю се беше оженил за дебело момиче в Англия, а „Дамата в червено“ на Крис де Бърг беше счупила някакви рекорди.
— И няколко грамофона — разсмях се аз, но те изглеждаха объркани и не разбраха шегата.
След новините госпожа Гоф намекна, че е време за молитва и цялото семейство коленичи, стиснало броениците си. За да не се чувствам изолиран, господин Гоф ми връчи резервната, направена от тъмно дърво. Измърморих молитвите с останалите, но показах явно, че не съм свикнал с този ритуал. Дори докато баща ми беше жив, не изпълнявахме никакви религиозни обреди, освен посещението на неделната служба. По ирония не помнех баща ми да е ходил на изповед. Той, който имаше най-много да изповядва.
И в мига, в който се сетих за татко, сравних моето обременено с убийство семейство с това на Бриджет и вместо да се почувствам над тях, осъзнах, че те са мили и невинни — това семейство, което се молеше заедно на колене, което беше посрещнало непознат в дома си. Засрамих се от поведението си, от това колко малко усилия бях положил. Бриджет улови погледа ми и аз ѝ се усмихнах искрено.
Когато всички отидоха да си легнат, останахме насаме за момент.
— Не се бавете! — извика госпожа Гоф от стълбите, очевидно ужасена от мисълта какво бихме могли да направим, ако ни остави без надзор.
Бриджет хвърли още един чим торф в огъня.
— Лорънс, защо… Защо се държа така с тях? Не можа ли просто да им угодиш? Не искаш ли да те харесат?
— Бриджет…
— Не, защо яде така? Досега не те бях виждала да ядеш толкова. Защо го направи? Не видя ли, че за татко не остана достатъчно храна? Не разбирам.
Усетих, че ще се разплаче.
Как можех да ѝ обясня низостта, която се криеше в мен? Че ѝ бях отмъстил, защото беше казала, че съм дебел, защото имаше нормално семейство, защото не беше Карън? Защо бях толкова озлобен към това момиче, което не ми беше сторило нищо лошо и винаги се беше държало добре с мен?
Поклатих глава.
— Аз… Обичам те. Исках и те да те обичат.
Горката Бриджет. Тя ме обичаше. Здравото ѝ око ме пронизваше. Погалих косата ѝ и я целунах по устните.
— Утре ще се постарая повече, обещавам.
Не спах добре онази нощ в детската спалня на Бриджет. Чудех се кога ще мога да се измъкна сам, за да пусна писмото. Стомахът ми се бунтуваше, а дюшекът беше на буци. Сега Морийн спеше в тази стая, но беше ясно, че това семейство не беше познало богатство или привилегии. Мебелите бяха евтини, а новите завеси — тънки. Всичко в стаята беше функционално, нямаше място за украса, ако изключим един стъклен глобус с валящи снежинки върху библиотеката — вероятно подарък от някоя минала Коледа, и няколко задължителни икони. В стаята нямаше радиатори, но тя беше точно над дневната и остатъчната топлина от камината затопляше мразовития въздух, а госпожа Гоф предвидливо ми беше оставила грейка. Бяха направили всичко, за да се чувствам удобно.
Реших на другия ден да се представя по-добре като приятел на Бриджет.
Събота започна добре. Госпожа Гоф отрупа чинията ми с бекон и наденички за закуска, но аз потуших апетита си с литър вода и не се тъпках като предишната вечер. Бриджет разказа за новата си приятелка Карън и показа на майка си някои от снимките, които ѝ беше направила.
— Не е ли поразително красиво това момиче? Тази снимка е достатъчно добра за списание, нали, Морийн?
Така си беше. Дори не беше от снимките, на които Карън позираше, но беше най-хубавата от всички. Карън, снимана в едър план, седеше на одеяло в „Стивънс Грийн“ и развинтваше термос. Смееше се на нещо, което аз бях казал. Красивата коса контрастираше с пролетната зеленина на дърветата зад нея и тя изглеждаше напълно непринудена и съвършена. Беше снимана точно преди да се появи детективът. Преди седмица-две Бриджет реши, че е изгубила една от снимките. Снимката беше в една дупка на стената зад писалището ми в „Авалон“.