Тя се усмихна с една от най-добрите си фалшиви усмивки. Явно ѝ беше неудобно да говори за него и бързо смени темата.
— Пусна ли писмото?
— Да.
— Видя ли те някой?
— Не, всичко мина добре.
Отидох в кухнята, за да направя чай и видях, че щората на прозореца я няма.
— Не можем да живеем вечно в мрак, скъпи. Трябва да продължим напред — каза мама, застанала зад мен и с обич разроши косата ми, както правеше, когато бях момче.
— Баба ти ще дойде на вечеря. Иди да се освежиш, скъпи. Усещам мирис на торфен дим по теб. Колко примитивно!
В шест часа телефонът иззвъня. Беше Бриджет.
— Още съм в Атлоун. Срамувам се да те видя.
— Бриджет, много съжалявам. Нямах представа, че очакваш…
— Моля те, не го казвай, достатъчно зле се чувствам.
— Но ние сме много млади. Не ми е минало през ум да се женя…
— Защо поиска да се видиш със семейството ми? Трябва да си знаел какво ще си помисля.
— Аз…
— Какво?
— Аз не те обичам.
Представих си как кривото ѝ око се облещва.
— Как така? — гласът ѝ прозвуча пискливо.
— Съжалявам.
— Какво? Късаш ли с мен? Знам, че напоследък отношенията ни са малко странни. Беше твърде зает да помагаш на Карън.
— Не е заради това.
— Чудех се дали не си малко емоционално ангажиран, но мога да ѝ кажа, че имаш нужда от почивка. Не е нужно да… Не е нужно да се женим сега, но това не е причина…
— Бриджет, не мога…
— Моля те, не ме зарязвай.
— Съжалявам, Бриджет, но ти заслужаваш някой по-добър от мен.
Затворих полека телефона и си налях питие. Отидох при мама в кухнята. Беше ясна вечер. Птичата баня беше отрупана с лястовици.
— Току-що скъсах с Бриджет.
— Боже, много ли е разстроена?
— Да.
— Горката Бриджет.
Да. Чувствах се облекчен, но и притеснен, че ще бъде неудобно да се виждам с Карън. Знаех, че те двете с Бриджет споделят една с друга. Чаках какво ще стане, когато писмото се озове на Пиърс стрийт.
15.
Карън
Бях бясна на Ани. Не можех да повярвам, че е толкова жестока. Близо шест години аз, мама и татко се измъчвахме до смърт от мисли за това, което можеше да е станало с нея, преследвани от най-ужасния страх, а през цялото време тя си беше седяла някъде в провинцията, започнала нов таен живот, без да ѝ пука за нас. Беше ни зарязала. Беше разбила брака на родителите си, без да знае или да се интересува от това.
Познах почерка на плика, когато го видях и макар че беше адресиран до мама, извиках на татко да слезе долу. Той едва не припадна, когато му обясних, че е от Ани. Татко не можеше да чете добре.
— Отвори го — каза той.
Какво предателство! Нито адрес, нито данни за контакт, а тя явно живееше под друго име и нямаше да я намерим. Знаех, че Ани е дива и с деструктивно поведение, но не съм предполагала, че може да е такава егоистка.
Татко плака и се обади на мама. Тя пристигна със следващия влак, едновременно просълзена и радостна. „Поне е добре!“, повтаряше тя, но на мен ми беше невъзможно да се утеша с това. Премислях го многократно и да, струва ми се, че бих предпочела да е мъртва. Това сигурно ме прави лош човек, но аз я обичах, а тя се беше подиграла с всички ни. Не ми се беше случвало да ме отхвърлят, а сега собствената ми сестра не искаше да чуе за мен.
Огледахме плика и хартията за писма. Бяха най-обикновени. Писмото беше пуснато в събота, 20 юли, от Атлоун. Прегледахме всеки неграмотно написан ред от писмото. Поне това не се беше променило. Ние с татко бяхме покрусени, но на мама ѝ олекна. Според нея това доказвало, че вината е на татко, а не нейна. Въпросът с вината не ме интересуваше. Бях засегната от факта, че едва шест думи в цялото писмо бяха за мен. Обсъждахме дали да го занесем в полицията, но мама отказа, защото ако Ани бе имала проблеми, преди да замине, все още можеше да има повдигнати обвинения срещу нея.
— Какво ще правим? — попита мама.
— Нищо. Остави я на мира. Тя не ни иска.
Татко облече якето си и не беше нужно да гадаем къде отива.
Мама остана. Питах се дали сега те с татко ще могат да се помирят. Мина ми през ум да се обадя на Деси, защото исках някой да ме утеши, но знаех, че той ще злорадства и ще натяква, че издирването ми е било на вятъра. Онази нощ мама спа на леглото на Ани в моята стая. По някое време, в малките часове, чухме татко да се препъва нагоре по стълбите. На другия ден си взех няколко дни почивка. Ивон искаше да знае защо, но не ми се обясняваше. Истината беше твърде унизителна и щеше да постави сина ѝ в глупаво положение. Джеймс се беше излъгал за заподозрения в убийство. Казах ѝ, че съм болна.