Когато се свестих, Малкълм вееше с възглавница пред лицето ми, а Ейми беше още там.
— Пийни чаша сладък чай, скъпа. Знам, че шокът трябва да е ужасен.
Ейми беше гледала как сядам върху гърдите на сестра си и слагам край на живота ѝ.
— Доктор Мичъл, трябваше да я предупредите. Нямаше да дойда, ако знаех, че не е подготвена.
Седнах и им направих знак, че нямам нужда от помощ.
— Моля ви.
Когато събрах сили, седнах на канапето и изпих чаша отвратително сладък чай.
— Лидия, помниш Ейми, разбира се. Сега тя е сестра Маделин от ордена на сестрите от Лорето. Доведох я, за да поговорите.
— Малкълм, как смееш?! Не искам…
— Сестра Маделин знае, че вината не е била твоя, нали, сестро?
Минах покрай тях и отидох право при барчето, докато те бърбореха зад мен, обзети от паника.
— Бяхме много малки, Лидия. Бяхме деца. Не можехме да знаем, че Даяна ще умре. Беше злополука и по никакъв начин не бива да се виниш. Не си искала тя да умре.
— Ето, виждаш ли? Реших, че е добра идея да ви събера, за да поговорите за онзи ден и да прогоните старите призраци.
— Няма да забравя този ден, Бог да има милост над душата ѝ. Беше детска кавга, която излезе от контрол. Ти нямаше как да знаеш, че тя може да умре. Случват се такива неща, Лидия, и всяка вечер аз се моля за теб и Даяна.
— Защо не ви оставя за двайсет минути? Може, когато се върна, със сестра Маделин да кажем молитва на мястото на езерцето? Какво мислиш, Лидия?
Не се обърнах към тях, докато не пресуших чашата бренди, а после я напълних отново.
— Моля ви, вървете си — казах.
— Но, Лидия, сестра Маделин дойде чак от Слайгоу да те види…
— Вървете си.
— Ужасно съжалявам, Лидия. Нямах представа, че това ще е изненада за теб. Доктор Мичъл, моля ви, откарайте ме на гарата.
— Няма нужда да…
Тогава и двете с Ейми му се нахвърлихме, а после двамата си тръгнаха, подгонени от неловката ситуация.
По-късно Малкълм ми се обади, но аз му затворих телефона. Изпих докрай бутилката бренди. Питах се как ли е Лорънс и дали му липсвам. Чудех се какъв е семейният дом на Бриджет и знаех, че не би могъл да се сравни с нашия. Вдигнах щората в кухнята и погледнах към гроба на Даяна. Знаех, че всъщност е на Ани, но ми харесваше да мисля, че Даяна е там, че седи на ръба на езерцето и ми маха да изляза при нея. Вдигнах ръка и помахах. Качих се на един стол, свалих щората и върнах завесите на мястото им. На Лорънс щеше да му се наложи да свикне с това.
На другия ден Малкълм дойде в „Авалон“ да се извини. Не го пуснах да влезе, но му позволих да си мисли, че някой ден може да му простя, а за щастие Лорънс се върна и ни прекъсна. Малкълм размени с него няколко светски приказки и си тръгна. Мисията на Лорънс се беше оказала успешна. Писмото беше благополучно пуснато.
Вечерта някой се обади на Лорънс, после той ми каза, че току-що е скъсал с Бриджет. Знаех си, че връзката им няма да просъществува. Бях изненадана, че продължи толкова дълго, но предположих, че сблъсъкът със сивия живот на другите му беше отворил очите. Явно беше разбрал, че никога не би могъл да живее с жена като Бриджет. Сега всичко щеше да се уталожи.
Свекърва ми Елинор дойде за вечеря. Беше дразнещо точна. Ако я поканиш в седем, тя идваше по-рано и се навърташе на верандата отвън, докато стенният часовник в коридора удари, преди да натисне звънеца. След като Андрю умря, тя беше настояла да идва веднъж месечно, независимо дали съм я поканила или не, тъй че накрая бях принудена да определя последната неделя от месеца като ден за нейното посещение. Винаги гледах и Лорънс да е вкъщи. Все пак тя не идваше да види мен.
Тя беше много доволна, че Лорънс е успял да задържи теглото си повече от година, сякаш го беше постигнал сам. Виждах, че го обича, но той още беше доста предпазлив с нея. Каза ми как се е държала с него, докато бях в клиниката. Несъмнено не я обичаше колкото мен. Естествено, нямаше да ѝ кажа за Малкълм. Всеки път, когато дойдеше, тя спираше и гледаше всяка снимка на Андрю на полицата над камината. След като Лорънс беше „разбрал“ за Ани, поиска да прибере всички тези снимки, но аз настоях да останат. Елинор често правеше забележки за голямата и пълна с течения къща, в която живеем, намеквайки, че е твърде голяма за двама ни. Повтаряше, че сигурно съм много самотна и ми е скучно да стоя по цял ден сама. Беше съвсем ясно, че иска да се нанесе при нас. Напоследък беше доста болнава и според мен се боеше, че къщата в Килани е доста изолирана.
— И Лорънс ще се изнесе някой ден. Нали, скъпи?