— Надявам се — отвърна Лорънс.
— Може би смяташ да създадеш семейство. Кога ще се запозная с тази Бриджет?
Видях как Лорънс се гърчи от притеснение.
— Не знам.
— Харесваш ли я, Лидия? Достатъчно ли е добра за нашия красив Лорънс?
— Никоя не е достатъчно добра за нашия Лорънс — казах аз и смених темата, за да му спестя изчервяването.
Мислех, че писмото ще бъде достатъчно, че след него всичко ще спре. Вбесих се от нежеланието на семейството ѝ да остави нещата така. Лорънс свърши отлична работа, заблуждавайки семейство Дойл. Престори се, че помага на сестрата на Ани и пое важни части от издирването. Каза ѝ, че колата на Андрю не е регистрирана никъде, че вероятно това е лъжлива информация. Казах му да намери снимки на известни личности, които носят меки шапки, но той не подкрепи идеята да постави друг човек под подозрение. Писмото трябваше да сложи край на всичко това. Но сега сестрата на Ани Дойл ѝ се сърдеше и искаше да я открие, за да си изясни отношенията с нея. Каква нелепост!
После Лорънс изведнъж обяви, че след три дни заминава на почивка в Рим. Веднъж, докато учеше в „Кармайкъл Аби“, беше ходил на екскурзия с училищния отбор по ръгби в Марсилия, но след това не беше изявявал желание да напусне страната. Казах му, че идеята е абсурдна, че не можем да си го позволим, но Лорънс рязко ми напомни, че той издържа и двама ни. Вече беше в управата на службата за социални помощи. Каймакът винаги изплува отгоре. И все пак заплатата му не беше и на една трета от тази на Андрю. Не можех да разбера защо е взел това внезапно решение и защо точно в Рим.
— Имам нужда от почивка.
— Сам ли отиваш?
Кратка пауза.
— Да.
— Но защо и за колко време?
— За седмица.
— Цяла седмица!
Сега вече почувствах, че ме обзема истерия. Досега не бях оставала сама цяла седмица.
— Ще дойда с теб.
— Не, мамо, ти мразиш да пътуваш, мразиш да излизаш от къщата. Защо ти е да идваш в Рим?
— Какво ще правя тук сама?
— Каквото правиш винаги.
— Сама?
Не можех да повярвам, че е толкова себичен.
— Мамо… — той се опита да ми говори успокоително. — Мамо… Понякога мисля, че винаги си водила много затворен живот. Винаги някой се е грижил за теб. Но светът се развива. Сега повечето жени са навън, работят и се борят за правата си. Ти сякаш не искаш да бъдеш независима. Това не е лошо, нито е грешно, просто си… необичайна.
— Старомодна?
— Малко. Не е нужно да се променяш, щом не искаш, но аз живея в новата реалност и я харесвам — той замълча. — Може да се обадиш на приятеля си Малкълм. Сигурен съм, че той с радост ще ти прави компания.
Извърнах лице.
— Няма нищо лошо в това да имаш… приятел. Изглежда много мил човек.
— Ние… Не сме такива приятели.
— Защо не помолиш баба да дойде за няколко дни? Сигурен съм, че ще се зарадва да я поканиш. Винаги ти отправя подобни намеци.
— Лорънс, ако баба ти дойде, никога няма да се отървем от нея. Тя дори не ме харесва.
— Мамо, все някой ден ще се изнеса. Не мога да живея с теб до края на живота си. Може би е добре да помислиш дали да не поканиш баба за компания. Ако тя продаде къщата, печалбата сигурно ще бъде поделена между теб и чичо Фин. Помисли за това.
Вече бях помислила. Бях говорила с Елинор какво ще стане с къщата, ако тя умре. Бяхме се разбрали. Мислех, че и Лорънс разбира, че винаги ще остане при мен, както аз бях останала при баща си. Нямаше никаква нужда да се изнася. Но историята с Ани Дойл и контактът на сина ми със семейството ѝ бяха голяма грешка. Започвах да мисля, че Лорънс вече не ми вярва.
Въпреки всичко той подготви пътуването си. Остави ми телефона на хотела, в който щеше да отседне. Накара ме да обещая, че ще се обадя на Малкълм, Фин и Роузи или Елинор, ако съм самотна. Две вечери преди да замине старата му приятелка Хелън се появи по времето за вечеря.
— Как сте, госпожо Еф? — каза тя по обичайния си недодялан начин. — Лорънс каза, че другата седмица ще бъдете сама, тъй че ще наминавам да ви наглеждам, докато го няма.
Погледнах Лорънс с ужас.
— Да ме наглежда?
Лорънс погледна към коленете си и не посмя да срещне погледа ми.
— Да, нали знаете, че вече съм медицинска сестра? Може да е от полза.
Хелън изглеждаше доволна от новината, че Лорънс и Бриджет са сложили край на малкото си приятелство.
— Тя не ти подхождаше, Лар. Дори не знам как си търпял кривогледото ѝ око.
— Какво?!
— Не сте ли я виждали, госпожо Еф? Човек не можеше да разбере дали говори на него или на тавана. Беше смешно.