— Какво?
— Аз трябваше да замина, а той каза, че има нужда от почивка и си взе билет за моя полет. Логично. Трябваше да ти кажа преди, но не исках да си правиш прибързани заключения. Веднъж се видяхме на питие, след като вие се разделихте…
С всяка дума влошавах положението, защото се обяснявах прекалено много.
— Но нищо не е станало, уверявам те. Нали ми вярваш?
Не знаех, че е възможно да казваш истината и все пак да се чувстваш като лъжец. До края на уикенда тя се държа отчуждено с мен. На другия ден каза, че е настинала, тъй че сама обиколих града, показвах снимката на Ани и питах дали някой я е виждал. Получавах горе-долу същите отговори като в Атлоун. Приличала им на някого. Какво ѝ било на устата? Защо я търся? Съобщила ли съм в полицията? Този път не дадох никакви обяснения.
Върнах се в къщата на Бриджет мокра, премръзнала и обезсърчена. Онази вечер тя почти не разговаря с мен. Накрая отново подхванахме темата за Лорънс.
— Трябваше да се сетя — каза тя. — Винаги беше много по-мил, когато ти беше наблизо. И вложи толкова време и усилия, за да търси убиеца на сестра ти. Струваше ми се нелепо. Сякаш си играехте на детективи.
— Това не е игра!
— Двамата ме направихте на глупачка. Може да се самозалъгваш, че той не се интересува от теб, но погледни себе си и мен — тя посочи огледалото зад нас. — Коя би избрала, ако беше на негово място?
— Моля те, Бриджет, той никога не се е опитвал да ме сваля, кълна се…
— Дай му време, просто изчаква. Не би искал да направи нищо неблагоприлично. Ти си омъжена жена.
В гласа ѝ се долавяше горчивина.
На другата сутрин се върнах в Дъблин напълно нещастна. Казах на мама и татко, че ще си взема отделен апартамент. Мама се разплака и каза, че трябва да се върна при съпруга си, но татко прояви разбиране. Предупредих я да не дава на Деси повече информация за мен или приятелите ми. Новият ми апартамент беше на „Апиан Уей“.
— Но ние не познаваме никой, който живее там — каза мама.
Притесняваше я мисълта, че ще живея на място, на което не принадлежа.
— Скоро ще взема ключовете и тогава ще дойдете на вечеря, майко. Много ще ти хареса.
На другата седмица мама влезе рано и ме събуди. Ръцете ѝ трепереха.
— Има още едно писмо. И колет. От Ани. За теб е.
Повъртях колета в ръцете си. Марката беше от Атлоун. Опаковката се беше скъсала на ъгъла и без да я свалям, видях, че вътре има комплект маслени бои в прозрачен пластмасов калъф.
Скъпа Карън,
Писах на майка преди няколко седмици и сигорно си чула за това, но много мисля за теб и знам, че трябваше да пиша и на теб, и на татко, знам, че постъпих ужасно като избягах и ви уставих да се тревожите за мен и все си мисля за комплекта за рисуване, който не ти дадох, както ти обещах, не мога да ти се реванширам за проблемите, които саздадох, но се надявам някой път да исползваш тези бои. чух, че някой ме търси и мисля, че си ти. ако ме обичаш, остави ме на мира, не се тревожи за мен аз съм спокойна и щаслива макар всички да ми липсвате даже татко, но знам, че той не искаше да е жесток с мен.
Устави ме да направя каквото искам. Някой ден може да те изненадам и да ти гостувам, но моля те не ме търси, аз ще дойда при теб, когато съм готова.
Подадох писмото на мама, която го прочете на татко. Той погледна формата на буквите и за пръв път в живота си го чух да казва:
— Иска ми се да можех да чета.
— Че откога ти предлагам да те науча? — каза мама. — Но ти винаги си бил прекалено горд.
— Вече не — каза той.
Те се прегърнаха и сякаш отново губеха Ани, но се намираха един друг. Оставих ги насаме и отидох в стаята си.
Тя беше в Мълингар или някъде там. Трябваше да е така. Някой я беше познал на снимката и ѝ беше казал. Чудех се дали не беше онзи хитрец от офиса за залагане. Очевидно цялата тази история го притесняваше. Чудех се защо тя не ме искаше в живота си. От писмото до майка ни знаех, че живее под ново име, тъй че сигурно си беше измислила друга биография. Когато се сетих за това, ми се стори логично.
Обадих се на Бриджет. Очаквах да бъде студена с мен, но тя вече говореше по-спокойно. Казах ѝ за писмото.
— Тя е в Мълингар или някъде наоколо. Пазиш ли снимката, която ти оставих? Ще се оглеждаш ли за нея?