Похвали ме за отслабването. Аз свалих гарда и ѝ разказах за скъсването ми с Бриджет и как не съм ѝ направил предложение. Както очаквах, Хелън намери всичко за много смешно. Убеди ме, че трябва да се изнеса, да живея самостоятелно.
— Ще бъде добре за теб. И за нея. Да си доведе този Малкълм.
Бях невероятно благодарен на Хелън за компанията тази нощ. На другия ден не отидох на работа и търпеливо обясних на мама, че Хелън ще я гледа през следващите няколко седмици. Уверих я, че няма да се изнеса, докато тя не се стабилизира. Тя беше натъжена и засрамена. Не преставаше да се извинява.
— Много съжалявам. Защо съм толкова безполезна? Защо съм такава?
— Не си безполезна, мамо, изобщо не си. Просто не си готова да се изнеса. Трябваше да те оставя да свикнеш с мисълта.
— Моля те, не си отивай.
— Ще говорим пак, когато си по-силна. Искаш ли да се обадя на Малкълм?
— Не! Не му казвай! Той ще… Не му казвай.
— Добре, няма. Но, мамо, защо… Женен ли е?
Тя се изненада.
— Не, разбира се.
— Никога не говориш за него. Не го каниш вкъщи, когато съм тук. Но когато се оправиш, искам да се запозная официално с него.
Тя кимна.
— Малкълм… Искам да го държа встрани от останалия си живот.
— Но защо?
— Познава ме… твърде добре.
— Не го ли харесваш? Не искаш ли да го виждаш?
— Искам, той е добър човек. Само че… Знае.
— За Ани Дойл ли?
— Не, разбира се. Никога няма да кажа на някого за това, просто…
Гласът ѝ стихна.
Нямах представа за какво говори, но реших, че в нейните очи той може да нарушава личното ѝ пространство. Но ако беше така, защо беше продължила да го вижда? Нямаше логика, но по-нататъшните въпроси засилиха смущението ѝ и аз оставих темата.
Спомних си как се беше държала Хелън с родителите ми преди, как изобщо не я беше грижа за мнението им и се тревожех, че е голяма грешка да се грижи за мама, но тя беше съвсем различна, когато действаше като сестра: учтива, почтителна, грижовна. Една вечер се върнах от работа и я заварих да пресажда саксии с мама на кухненската маса. Говореше мило и нежно, поддържаше ръката на мама, когато саксията заплашваше да падне от ръцете ѝ. Ако можеше да бъде все такава. По-късно го казах на Хелън.
— Аз съм добра актриса. Бих могла да спечеля шибан „Оскар“.
За тези кратки седмици мама и Хелън се сближиха. Кой би го помислил? Хелън каза, че Малкълм звънял няколко пъти, но мама отказвала да говори с него. Гласът му звучал загрижено.
— Да му кажем ли какво стана? — попитах Хелън.
— Не, това е нейна работа. Не е нужно да го вижда, ако не иска.
— Но той явно държи на нея.
— Да, но държи ли тя на него?
В службата бях обект на клюки. Момичетата ме обвиняваха, че съм прогонил Бриджет от работата ѝ. Ивлин и Сали се питаха защо аз не съм поискал да ме преместят. Опитах се да им обясня, че Бриджет искаше да е по-близо до дома си, но те бяха говорили с нея и знаеха, че аз съм сложил край на връзката ни.
— Тя много ти подхождаше — каза Джейн. — Виж как започна да се храниш здравословно, когато започнахте да излизате. Сам нямаше да успееш.
Възразих, че съм го направил сам. Те ме обвиниха в неблагодарност. Възползвах се от положението си на началник и ги отпратих по бюрата им. Бриджет се обади у дома и в офиса няколко пъти, надявайки се на помирение.
Каза ми, че Джоузи ме видяла в Атлоун. Аз директно отрекох. Казах ѝ, че Джоузи трябва да е сгрешила. Тя отново се обади следобеда. Била проверила и Джоузи била абсолютно сигурна, че съм бил аз.
— За бога, Бриджет, престани. Няма да се съберем отново. Не съм ходил в Атлоун. Не те обичам.
Затворих и видях, че Джейн ме гледа през отворената врата на кабинета ми. Тя поклати глава с отвращение.
Няколко дни по-късно Малкълм дойде вкъщи един час, след като се бях прибрал. Мама беше горе и си почиваше.
Не пожела да влезе, стоеше смутено на прага.
— Много съжалявам, исках само… Много се тревожа за нея — обясни той. — Не отговаря на обажданията ми и реших, че може да съм я обидил по някакъв начин.
Изглеждаше искрено разстроен.
— Не, уверявам ви, че няма нищо общо с вас. Просто ѝ трябва малко усамотение.
— Тя… ходи ли на лекар?
— Тя е в отлични ръце.
Това беше истина.
— Лорънс, не съм искал да заемам мястото на баща ти, знаеш го, нали? Не бих застанал между майка и син.
— Разбирам го. Когато тя реши, ще вечеряме заедно.
— Наистина ли? Бих се радвал. Много я харесвам.
Личеше си, че е вярно. Уверих го, че ще му се обадя след няколко седмици. Той изглеждаше облекчен.