— Ти си избрала да погребете Ани Дойл там? — той посочи към мрака отвъд прозореца. — Ти си знаела?!
— Какво? Извинявай, обърках се. Говорехме за Даяна…
— Току-що каза, че е било най-подходящото място, за което си се сетила. — Лорънс скочи от стола. — Ти си знаела! Боже!
— Лорънс, не бива да…
— Ти ли я уби?
— Не!
— Ти си я убила, а татко го е прикрил. Това ли стана?
— Лорънс, моля те, успокой се, ужасно си мелодраматичен. Говорех за Даяна и ти ме обърка…
Тогава той изрева:
— Престани да ме лъжеш! Боже, не мога да те гледам!
— Тя го заслужаваше! Беше крадла и лъжкиня! Предаде ни!
Той изхвърча от стаята.
Татко не можеше да ме гледа, след като мама ни напусна и Даяна умря. Погледнах в огледалото над кухненската маса. Бях още красива, знаех го, но никой не искаше да ме погледне. Чух Лорънс да хвърля разни неща горе, после изтича долу с куфар в ръка и аз го пресрещнах в коридора.
— Не си отивай — помолих го. — Ще умра.
Той спря за миг и аз реших, че съм успяла, но очите му се напълниха със сълзи. Обърна се и тръшна предната врата. Чух как колата даде на заден. Той избяга от мен, сякаш животът му зависеше от това.
21.
Карън
С Лорънс беше много по-различно, отколкото с Деси.
Лорънс ме караше да се чувствам като личност — не сестрата на Ани, не нечия собственост или машина за бебета. Не очакваше да бъда на разположение, когато на него му се прииска. Вземаше от библиотеката книги за изкуството, за които мислеше, че ще са ми интересни. Отвеждаше ме с колата до летището и ми пожелаваше успех, когато отивах на снимки, а на връщане ме посрещаше с цветя. Бързо разбрах, че не е толкова заможен, колкото предполагах, но не парите или класата му ме интересуваха. Той ме представи на колегите си, повечето от които бях срещала през онези петъчни вечери, когато беше с Бриджет. Някои ме приеха добре, други бяха отявлено груби.
— Голяма приятелка се оказа — каза ми Ивлин една от първите вечери, когато излязох с тях като приятелка на Лорънс, но аз ѝ се заклех, че никога не съм искала да наскърбя Бриджет и че не сме я мамили.
Лорънс ме защити.
— Това няма нищо общо с Карън — настоя той. — Разделих се с Бриджет по много причини.
Доминик, който беше по-възрастен, каза:
— Боже, Лар, тя е извън твоята категория. Не е за твоето тегло, нали разбираш?
И започна да ми обяснява, че Лорънс бил дебел. Помнех, че Бриджет ми беше казала същото. За мен това нямаше значение. Аз също се бях променила. Преди ме разяждаха мисли за справедливост и отмъщение, но любовта ме беше излекувала. Не бях предполагала, че това е възможно.
Някои нощи Лорънс прекарваше в апартамента ми и се канеше да се премести в къща, която беше наследил, но ми разказа за крехкото психично здраве на майка си и колко привързана била към него. Аз настоях, че трябва да отложи изнасянето си, докато се убеди, че тя е добре. Той се стараеше да уреди нещата така, че приятелят ѝ Малкълм да се грижи за нея, когато си тръгне. Имаше и някакви законови спорове около къщата с чичо си, но Лорънс настоя да я запази. Ходихме да я видим няколко пъти. Беше красива белосана къща, като излязла от приказките, макар че покривът беше керемиден, а не сламен. С нетърпение чаках да му гостувам там, да се разхождаме по плажа, да се гушим край огъня и да гледаме залеза над залива.
Както можеше да предположа, някой от службата на Лорънс каза на Бриджет за нас. Трябваше да се осмеля да ѝ кажа лично, но при последния ни разговор тя беше толкова убедена, че той се опитва да се върне при нея, че избрах страхливия начин и не ѝ се обадих. Когато разбра истината за нас, тя ми се обади и започна да крещи.
— Ти уж ми беше приятелка! Разказах ти всичко. Не мога да повярвам, че ми причини това!
— Бриджет, много съжалявам, не сме го планирали…
— Зад гърба ми ли го направихте? Кучка, след всичко, което направих за теб. Ти дори дойде в къщата на родителите ми, а през цялото време сте се виждали зад…
— Не сме, кълна се. Събрахме се много по-късно. Никога не съм искала да те наскърбя. Знам, че изглежда нередно, но…
Тя затвори с трясък телефона. Доверието помежду ни беше изчезнало и не можехме да го възстановим. Чувствах се гузна, защото, както и да го погледнеш, бях предала приятелка. Но тя си отмъсти на Лорънс по много жесток начин и след това вече не я съжалявах. Отначало Лорънс премълча. Приятелката му Джейн ми каза в кръчмата. Бриджет пратила снимки на Лорънс на приятелите му в офиса. Снимки, направени, когато е бил най-дебел. Била го снимала гол и заспал. В кръчмата той се правеше, че му е все едно, но виждах, че е потресен. Каза ми после, когато останахме насаме.