Когато Лорънс си тръгна, се качих горе и внимателно си сложих последните остатъци от червилото на мама.
24.
Лорънс
Когато най-после разбрах истината, изпитах някакво… Не съм сигурен коя е думата. Облекчение? Не, спокойствие, защото това е нещо съвсем различно. Ужасно съм разстроен от психическото състояние на майка ми и ролята, която е играла в живота и смъртта на Ани. Не мога да престана да мисля какво е направил баща ми. И се отвращавам от мисълта, че трябва да пазя тази тайна от Карън до края на живота си, но мама се съгласи да иде на психиатър и най-после прие, че съм се изнесъл от къщи. Може би това, че каза истината, ѝ е помогнало. Въпреки всичко тя ми е майка. Обичала ме е, отгледала ме е и в някаква степен съм ѝ задължен. Няма да я хвърля на вълците и дано тези разкрития ѝ донесат покой и стабилност. Тя няма повече тайни — няма какво да крие.
Като се връщам малко назад, виждам колко е била обсебена от мен през целия ми живот и се питам кога тази любов се е извратила. Склонен съм да вярвам, че е станало, след като татко умря, когато със сигурност е разбрала, че няма да има друго дете. Хелън беше права за мама от самото начало. Но ми беше жал за нея и за двама ни, защото не ѝ бях достатъчен. Чудех се дали нещо би се променило, ако беше родила друго дете или просто искаше близка връзка, като тази, която е имала с Даяна.
Майка ми беше поне непряко отговорна за смъртта на двама души, без да броим баща ми. Мисълта за всичко това щеше да виси вечно като камък на шията ми, но не мога да я изпратя на съд за убийство. Това със сигурност ще я убие, а достатъчно хора вече умряха.
След Коледа ще ида на специалист за теглото си. Бил съм дрогиран в продължение на две години. Мама явно е мислела, че ми помага и може би трябва да съм ѝ благодарен, но побеснявам при мисълта, че не ми е казала. Толкова решена е била да ме контролира. Ще започна пак да пия таблетките, за да отслабна възможно най-много. И ще пращя от енергия, ще спя малко. Правя го за кратък период, докато отида на диетолог. Карън се радва, че съм в по-добра форма, че тичам всяка сутрин преди работа и че по половината път до офиса и обратно карам колело. Нито веднъж не е споменала дебелината ми, но тя не е привлекателна, а не искам да ѝ давам други поводи за колебание относно връзката ни. Миналия петък в кръчмата Доминик я смушка, посочи ме и каза: „Красавицата и Звярът, нали разбираш?“.
Другата седмица ще отидем за първи път на вечеря у мама. Обадих ѝ се няколко пъти, за да се уверя, че не е размислила и че няма да се държи странно с Карън. Не посмях да ѝ кажа, че Карън е омъжена. Стъпка по стъпка. Но настроението на мама също много се е подобрило. Казва, че с нетърпение чака вечерята и че рови из готварските книги, за да бъде сигурна, че яденето ще е идеално. Опитвам се да скрия от Карън колко ме притеснява тази среща. Или ще си допаднат, или не, но истината е, че ако мама ме принуди да избирам, ще избера Карън.
25.
Карън
Когато Лорънс ми каза, че майка му ме е поканила на вечеря, разбрах, че това е много важно за него. Беше важно и за мен. Изпитвах ужас от тази жена, която не познавах, но Лорънс изглеждаше много по-добре след посещението си при нея. Много се радвах, че го накарах да отиде. Отново започна да се спортува, заряза вредната храна и внезапно стана по-енергичен, почисти къщата и направи планове за обновлението ѝ. Бързо се измъкна от депресията и аз се зачудих винаги ли ще бъде така с нас. Реших, че ако Лорънс е склонен към пристъпи на депресия, ще остана с него. Никой не ме разбираше като него. Той ми мислеше най-доброто. Подкрепяше всичките ми решения. Не беше ревнив, нито дребнав. Исках да го направя щастлив. Сутринта преди вечерята, докато още бяхме в леглото, го попитах дали смята за добра идея да се преместя при него. Говорех неуверено, защото знаех, че по традиция мъжът би трябвало да зададе този въпрос, но исках да му покажа, че държа на него.
Той ми се усмихна.
— Да! Да, разбира се. Щях да те поканя, но се боях да не те подплаша. Това искам — официално да живеем заедно. Ако разводът беше законен, бих се оженил за теб… — той млъкна, внезапно смутен. — Ако би приела, разбира се.
— Бих приела.
Преместих главата си на неговата възглавница, целунах го по устните, той ми отвърна с бавна, сладка страст и се любихме по-нежно от всякога.
Облякох се много внимателно за вечерята. Беше началото на декември и беше студено. През седмицата бях получила голям чек от Ивон с прикрепена бележка със съвет да посетя дизайнерска разпродажба в хотел „Уестбъри“. Уговорихме се да се срещнем там. Тя знаеше малко за връзката ми с Лорънс. Не го беше виждала, но когато ѝ казах за поканата на майка му за вечеря в „Авалон“ и адреса ѝ, се зарадва за мен, но ме и предупреди.