— Ако мога да те посъветвам нещо, скъпа, бих ти казала да не ходиш там, където не ти е мястото. В такива случаи рядко се получава нещо.
Засмях се.
— Но при теб се е получило.
— Моят живот е преструвка. Не го препоръчвам на всекиго, а теб те обикнах — отвърна тя и запали дълга цигара.
В гласа ѝ се чувстваше лека тъга и аз се сетих за мъртвия ѝ син и за факта, че не го беше споменавала от деня, когато обсъждахме убийството на Ани.
На разпродажбата тя ми избра рокля от вълна и коприна в изумруденозелен оттенък. Посочих косата си. Тя вдигна очи към небето с преувеличено раздразнение. Ивон не смяташе, че червенокосите не бива никога да носят зелено — идея, заради която повечето модни къщи ме обличаха в бели, сини и ръждиви тонове.
— Глупости. Пробвай я.
Последвах съвета ѝ, роклята ми стоеше идеално.
Лорънс отвори вратата и каза:
— Леле!
— Мислиш ли, че тя ще я одобри?
— Няма значение.
Надявах се това да е истина. Бяхме се разбрали да отидем заедно в „Авалон“. Лорънс шофираше. По пътя беше мълчалив.
— Поне ми дай някакви насоки — казах аз.
— Не. Не искам да се преструваш, но гледай да не казваш „Мамка му!“ — усмихна се той.
— Като Хелън ли?
Разсмяхме се.
Когато подкара по дългата алея към къщата, аз затаих дъх. И отпред беше величествена, но когато завихме покрай стената, за да паркираме пред гаража, видях, че е два пъти по-голяма в дълбочина, отколкото на ширина.
— Боже мой!
— Това е просто къща.
Той стисна ръката ми.
— Но е…
— Просто къща — прошепна той и сложи пръст на устните ми. Целунах го.
Видях сянка през прозорците, която се размърда, когато заобиколихме към предния вход. Тя стигна там преди нас и широко разтвори вратата.
— Добре дошли, добре дошли.
Изглеждаше изключително изискана. Бях срещала на работа по-възрастни модели, на възрастта на майката на Лорънс, но годините наистина я бяха докоснали съвсем леко — само няколко посивели кичура на слепоочията и леки бръчки около яркосините очи. Беше висока и много слаба, съвсем леко прегърбена. Беше облечена семпло в черна кашмирена рокля и носеше дълъг наниз перли.
Усмихна ми се широко.
— Много се радвам най-после да се запознаем, Карън. Красива си като картинка!
Макар че Лорънс беше зад мен, усетих облекчението му.
— Много ми е приятно, госпожо Фицсаймънс.
Подадох ѝ кутия бонбони.
— Благодаря, скъпа, но моля те, наричай ме Лидия. Лорънс, ти ми каза, че е красива, но ти си изумителна, скъпа, наистина изумителна.
— Здравей, мамо.
Тя прегърна първо Лорънс, а после и мен, сърдечно, макар ръцете ѝ да бяха тънки и костеливи. После ни покани вътре. Не бях виждала такава къща през живота си. Бях се снимала в едно голямо старинно имение и „Авалон“ ми напомни на него. Кристален полилей висеше до централното стълбище и макар да си личеше, че къщата е позапусната, беше много по-величествена, отколкото си бях представяла. Помислих си какво биха казали мама и татко, ако дойдеха тук. Едва ли биха се почувствали непринудено в подобна обстановка. Чудех се как би ги приела Лидия, но с мен тя беше много мила, похвали косата и роклята ми, докато ми наливаше джин с тоник. Бях благодарна за питието, защото въпреки милото посрещане, знаех, че може да се наложи да отговарям на неудобни въпроси за миналото ми. Лорънс ми беше казал да бъда откровена, макар да призна, че не ѝ е казал за брака ми. „Запази това за някой друг ден“.
С Лорънс говориха за работата му и плановете за къщата, които тя одобри от все сърце. Каза му, че изглежда много добре, поздрави го, че пак е започнал да се спортува. После кимна към мен.
— Явно Карън ти влияе много добре.
Когато тръгна към кухнята, предложих да ѝ помогна, но тя вдигна ръце.
— Няма нужда, всичко е под контрол, не се тревожи за мен. Лорънс може да те разведе из къщата.
И тъй, Лорънс ме изведе от всекидневната по коридора в трапезарията, стаята за закуска, стаята за игри, килера, гардеробната и библиотеката, преди да ме хване за ръка и да ме поведе нагоре по стълбите.
— Един ден всичко това ще бъде наше — прошепна той.
Смушках го и се разсмяхме. Видях спалнята, в която беше спал през по-голямата част от живота си — мъжка спалня, с малко мебели и функционална въпреки украсите по тавана и огромната камина. Погледнах към улицата и голите дървета и се опитах да си представя какво ли е да израснеш в такъв лукс. Дали Ани пак щеше да бъде дива, ако бе израснала така? После побързах да си избия тази мисъл от главата.