Джони отново каза на съветника да се маха. Съветникът отказа, тъй като проблемът още не бил разрешен. Тогава Джони го разреши като го изрита навън.
Заплахата от насилие спрямо гражданин е сериозно нещо, а когато бъде упражнено насилие, това вече е опасно. Шокираният съветник стана от пода и каза на Джони, че ще трябва да бъде задържан, докато случаят се изясни.
— Никой няма да ме задържа — заяви Джони.
— Улеснете сам себе си — каза съветникът. — Задържането няма да бъде неприятно, нито пък дълго. Ние съзнаваме културните противоречия между вас и нас. Но не можем да позволим немотивирано насилие.
— Ако не ме закачат и аз няма да ги закачам — каза Джони. — А междувременно ме оставете на мира и не се опитвайте да ме затваряте.
— Нашите правила по този въпрос са ясни — настоя съветникът. — Скоро ще дойде един наблюдател. Съветвам ви да тръгнете спокойно с него.
— Ама ти наистина си търсиш белята — ядоса се Джони. — Добре, синко, направи каквото трябва, а аз ще направя каквото мисля, че е необходимо.
Съветникът си тръгна. Джони отново започна да пие и размишлява мрачно. Пристигна един наблюдател. Като служител на закона, наблюдателят очакваше, че Джони ще тръгне доброволно, както беше прието. Когато Джони отказа, той се обърка. Никой не отказва! Той си тръгна, за да получи нови нареждания.
Джони продължи да пие. Наблюдателят се върна след час и каза, че сега са му дали право да поведе Джони насила, ако се наложи.
— Наистина ли? — попита Джони.
— Да. Затова ви моля да не ме принуждавате да…
Джони го избута навън, като по този начин спести на наблюдателя усилието изобщо да прави нещо.
Бизайк напусна стаята си с клатушкане. Знаеше, че нападението над наблюдател вероятно е много лоша постъпка. Нямаше да му е лесно да се измъкне. Реши, че е по-добре да отиде на кораба си и да се маха оттук. Вярно, че те можеха да предотвратят излитането му или да го взривят във въздуха. Но може би когато си бъдеше на борда, той вече нямаше да ги интересува. Може би даже щяха да са доволни, че са се отървали от него.
Бизайк успя да стигне до кораба си без повече инциденти. Там намери около двадесетина работници да се въртят наоколо. Каза на ръководителя им, че иска да излети веднага. Ръководителят бе отчаян поради невъзможността да се подчини. Основният двигател на кораба бе свален, изчистен и модернизиран — подарък в знак на приятелство от народа на Лорис.
— Дайте ни само още пет дни и ще притежавате най-бързия кораб на запад от Орион — каза му началникът.
— Много ми е притрябвал — изръмжа Джони. — Слушай, бързам. Кога най-скоро можете да ми осигурите някаква движеща сила?
— Ако работим денонощно и не се храним, можем да завършим работата си за три дни и половина.
— Хубава работа — изръмжа Бизайк. — А кой изобщо ви каза, че можете да ми пипате кораба?
Началникът започна да се извинява. Това още повече ядоса Бизайк. Но следващият акт на безсмислено насилие бе предотвратен от пристигането на четирима наблюдатели.
Бизайк се отърва от наблюдателите из лабиринт криволичещи улички. Самият той се загуби из тях и влезе под една покрита аркада. Наблюдателите се появиха подире му. Бизайк хукна по някакви тесни каменни коридори и се намери в капан пред една затворена врата.
Той й заповяда да се отвори. Вратата остана затворена, вероятно получила заповед от наблюдателите. Разярен, Бизайк й заповяда отново. Умствената му команда бе толкова силна, че вратата се разтвори заедно с всички врати в близост до нея. Джони избяга от наблюдателите и най-накрая спря да си поеме дъх на един покрит с мъх площад.
Не можеше да продължава да бяга все така. Трябваше да си състави някакъв план. Но какъв план можеше да сработи един земен човек, преследван от местни лорианци? Опасността бе твърде голяма дори и за човек с конквистадорския дух на Джони.
Тогава Джони сам стигна да една идея, която бе използвал още Кортес и която бе спасила кожата на Писаро. Той реши да открие вожда на местните и да заплаши, че ще го убие, ако те не се успокоят и вслушат в разума си.
В плана му имаше само един недостатък. Тези хора нямаха изобщо вожд. Това им беше най-нечовешката черта.
И все пак си имаха един-двама важни служители. Човек като Вийри, началникът на Службата за проектиране на бъдещето, изглеждаше най-близо до онова, което лорианците трябваше да считат за важна личност. Такава важна птица сигурно се охраняваше, разбира се, но на побъркано място като Лорис, може и да не си бяха направили този труд.
Един приятелски настроен туземец му каза адреса. Джони успя да стигне на четири пресечки от Службата за проектиране на бъдещето, но беше спрян от отряд от двадесет наблюдатели.