Те му наредиха да се предаде. Но изглеждаха не особено сигурни в себе си. Бизайк се сети, че макар работата им да бе да арестуват хора, вероятно сега за първи път им се налагаше да го направят наистина. Те бяха разумни, мирни граждани, а едва след това ченгета.
— Кого искате да арестувате? — попита той.
— Един извънземен на име Джони Бизайк — отвърна водачът на наблюдателите.
— Радвам се да го чуя — заяви Джони. — Той ми създаде доста неприятности.
— Но не сте ли вие…
Джони се изсмя.
— Дали аз не съм опасният извънземен? Съжалявам, че ви разочаровам, но не съм аз. Знам, че приликата е голяма…
Наблюдателите се посъветваха помежду си.
— Вижте какво, приятели — каза Джони. — Аз съм роден ей в онази къща. Мога да докарам поне двадесет души, които да го потвърдят, включително жена ми и четирите деца. Какво по-голямо доказателство искате?
Наблюдателите пак се посъветваха.
— Освен това — продължи Джони, — наистина ли вярвате, че аз съм онзи опасен и неконтролируем извънземен? Искам да кажа, че здравият разум би трябвало да ви подскаже…
Наблюдателят му се извини. Джони продължи напред, стигна на една пресечка от целта си и бе спрян от друга група наблюдатели. Бившият му екскурзовод Хелмис бе с тях.
Те му извикаха да се предаде.
— Сега няма време за такива работи — каза Бизайк. — Тези заповеди са отменени. Сега ми е разрешено да открия истинската си същност.
— Ние я знаем — каза Хелмис.
— Ако знаехте, нямаше да е необходимо да ви я разкривам сега, нали? Слушайте внимателно. Аз съм лорианец с ранг на проектант. Преди години получих специално обучение по агресивност, за да мога да изпълня мисията си. Тя сега приключи. Аз се завърнах както бе планирано и извърших няколко прости теста, за да проверя дали всичко на Лорис е такова, каквото го бях оставил в психологическо отношение. Вие знаете резултатите, които от гледна точка на оживяване в рамките на галактиката не са добри. Сега трябва да докладвам това и няколко други важни резултати на Главния проектант в Службата за проектиране на бъдещето. Неофициално мога да ви кажа, че положението ни е сериозно и нямаме време за губене.
Наблюдателите бяха объркани. Те поискаха потвърждение на изявленията на Джони.
— Казах ви вече, че работата е спешна — каза Бизайк. — Нищо не би ме зарадвало повече, ако можех да ви дам потвърждение, но нямам време.
Ново съвещание.
— Господине, без заповед не можем да ви пуснем.
— В такъв случай за надвисналото унищожение на планетата ни ще бъдете виновни вие.
Един наблюдател с висок офицерски чин попита:
— Господине, какъв е вашият чин?
— По-висок е от твоя — твърдо отговори Джони.
Офицерът взе решение.
— В такъв случай, издайте вашите заповеди, сър.
Джони се усмихна.
— Пазете реда. Успокойте всеки изплашен гражданин. Ще последват и по-подробни разпореждания.
Бизайк уверено се запъти напред. Той стигна до вратата на службата по проектиране и й заповяда да се отвори. Тя се отвори. Тъкмо щеше да пристъпи напред…
— Вдигнете ръце и отстъпете от вратата! — каза един строг глас зад гърба му.
Бизайк се извърна и видя група наблюдатели. Бяха десет, облечени в черно и носеха оръжие.
— Упълномощени сме да стреляме по вас ако трябва — каза един от тях. — Лъжите ви няма да минат пред нас. Заповядано ни е да не вярваме на нищо, казано от вас и да ви задържим.
— Май няма смисъл да споря с вас?
— Никакъв. Елате.
— Къде?
— Ще отворим един от древните затвори само заради вас. Ще бъдете отведен там и ще ви бъде осигурено всичко необходимо. Случаят ви ще бъде разгледан от съдия. Това че сте извънземен и ниското ви ниво на цивилизованост ще бъдат взети предвид. Без съмнение ще бъдете осъден да напуснете Лорис.
— Това не звучи чак толкова зле. Наистина ли мислите, че ще ви се дам просто така?
— Увериха ме в това — каза наблюдателят. — Ние сме разумен и състрадателен народ. И вашата мъжествена съпротива ни служи за пример.
— Благодаря.
— Но сега всичко свърши. Ще дойдете ли доброволно?
— Не — каза Джони.
— Боя се, че не разбирам.
— Има много неща, които не разбирате по отношение на мен и по отношение на земляните. Аз ще мина през тази врата.
— Ако се опитате, ще стрелям.
Има един безпогрешен начин да бъде различен човек от типа на конквистадорите, истинския неустрашим воин, чистия и неподправен камикадзе или рицар, от обикновения човек. Обикновените хора, поставени в невъзможна ситуация, търсят компромис, изчакват по-добро време за битка. Но не и нашите Писаро, или Джефри Буойн, или Харолд Хардрадас, или Джони Бизайк. Те са надарени с висша глупост, или висша смелост, или и с двете.