В продължение на векове, може би на хилядолетия, тази монетарна система работела добре за хората от остров Яп. Макар че камъните никога не били местени, били продаваеми през пространството, защото с тях можело да се плаща навсякъде на острова. Различните им размери осигурявали някаква степен на продаваемост в мащаб, както и възможността за плащане с части от един камък. В продължение на векове продаваемостта на камъните във времето била гарантирана от трудността и високата цена за добиване на нови камъни, защото не съществували на Яп, а дялането и пренасянето им дотам не било лесно. Изключително високата цена за доставяне на нови камъни на Яп означавала, че съществуващите винаги били много повече от всички, които са могли да бъдат произведени през даден период от време, така че е било благоразумно да бъдат приети като форма на плащане. С други думи, камъните раи имали много високо съотношение запас – прираст. Колкото и желани да са били, не е било лесно някой да увеличи масата камъни, като докара нови. Ситуацията била такава до 1871 г., когато капитан на име Дейвид О’Кийф, ирландски американец, претърпял корабокрушение край бреговете на Яп и бил спасен от местните.[15]
О’Кийф видял възможност за печалба, като започнал да продава кокосови орехи от острова на производители на кокосово масло. Нямал обаче средство, с което да стимулира местните да работят за него. Те били много доволни от живота си такъв, какъвто е, в техния тропически рай, и изобщо не се нуждаели от всякакви чужди форми на пари, които капитанът би могъл да им предложи. Все пак О‘Кийф не се отказал. Отплавал за Хонг Конг и купил голям кораб и експлозиви. Върнал се на Палау, където с помощта на експлозивите и модерните инструменти добил няколко големи камъка раи и ги транспортирал до Яп, за да плати на местните с тях за добива на кокосови орехи. Обратно на очакванията на О’Кийф, селяните не горели от желание да приемат камъните му, а старейшината на селото забранил на хората си да работят срещу тях. Обявил, че камъните на О’Кийф не са ценни, защото са били добити твърде лесно. Само камъните, добити по традиционния начин, с потта и кръвта на япанците, можели да бъдат приемани на острова. Някои от местните не били съгласни и доставили на О’Кийф кокосовите орехи, които искал. Това довело до конфликт на острова, а с времето и до отпадането на камъните раи като платежно средство. Днес те имат церемониална и културна роля на острова, а най-масово използваното платежно средство са съвременните правителствени пари.
Макар историята на О’Кийф да е много символична, той е само предвестник на неизбежното отпадане на монетарната функция на камъните раи, което се случва с навлизането на модерната индустриална цивилизация на остров Яп. С появата на модерните инструменти и индустриални възможности в региона, добивът на камъните неизбежно става много по-евтин, отколкото преди. Биха се появили много като О’Кийф, местни и чужденци, които да осигурят все по-голям приток на нови камъни. С появата на новите технологии, съотношението запас – прираст на камъните раи намалява драстично. Вече е възможно всяка година да се произвеждат много повече от тях, поради което те губят стойността си значително. Става все по-неразумно камъните да се използват за съхранение на стойност и така те губят продаваемостта си във времето, а с това и функцията на разплащателно средство. Подробностите могат да се различават, но основното: сривът на съотношението запас – прираст, винаги се повтаря, когато даден вид пари губи монетарната си роля. Точно това се случва и със сриването на венесуелския боливар, докато пиша тези редове.
Подобно е положението и с мънистата агри, използвани като пари векове наред в западна Африка. Историята на мънистата по тези места не е съвсем изяснена. Съществуват предположения, че са били направени от метеоритни парчета или са предавани през поколенията от египетски и финикийски търговци. Знае се само, че са били скъпоценни в район, в който технологията за производство на стъкло е била скъпа и рядко срещана. Поради това мънистата са имали високо съотношение запас – прираст и са били продаваеми във времето. Понеже са малки и ценни, са били продаваеми в мащаб, защото е било възможно да се комбинират в огърлици, нанизи или гривни. Все пак положението далеч да не е било идеално, тъй като е имало множество различни видове мъниста, вместо един стандартен тип. Били са продаваеми и в пространството, понеже не е било трудно да се пренасят. От друга страна, стъклените мъниста не са били скъпи и не са играли роля на пари в Европа, защото развитието на стъкларската индустрия означавало, че ако бъдат използвани за разплащания, производителите им лесно биха могли да наводнят пазара с тях. С други думи, имали са ниско съотношение запас – прираст.