Когато европейски изследователи и търговци посещавали Западна Африка през шестнайсети век, забелязали високата стойност, която местните придавали на мънистата, и започнали да ги внасят от Европа в мащабни количества. Последвало почти същото като в случая с О’Кийф, но предвид малкия размер на мънистата и много по-голямото население, процесът бил по-бавен, с по-големи и по-трагични последици. Бавно и сигурно, европейците успели да купят сериозни количества от безценните ресурси на Африка срещу мъниста, които били придобили у дома за много малко разходи.[16] Европейското навлизане в Африка постепенно превърнало мънистата от твърди пари в лесни пари, разрушило продаваемостта им и подкопало покупателната им сила в ръцете на африканците, които ги притежавали. Довело до мизерия, като прехвърлило богатството им в ръцете на европейците, които можели да придобиват мъниста безпроблемно.
Мънистата агри по-късно стават известни като робски мъниста заради ролята, която играят в подклаждането на търговията с роби от Африка към Европа и Северна Америка. Еднократен колапс на монетарно средство е трагедия, но поне приключва бързо и притежателите му могат да започнат да търгуват, спестяват и изчисляват с ново средство. Бавното изсмукване на монетарна стойност от това средство обаче постепенно прехвърля богатството от притежателите му към тези, които могат да го произвеждат на ниска цена. Струва си да помним този урок, когато преминем към дискусията за сигурността на правителствените пари по-нататък в книгата.
Раковините са друго монетарно средство, използвано широко на много места по света – от Северна Америка, до Африка и Азия. Историческите сведения показват, че най-продаваемите раковини обикновено са били тези, които се откриват по-рядко и по-трудно, защото те биха запазили стойността си в по-голяма степен от онези, които се откриват лесно.[17] Коренните американци и ранните европейци широко са използвали черупки от морски охлюви по същата причина, по която са използвани и мънистата агри. Било е трудно да се открият, поради което при тях съотношението запас – прираст е високо, може би най-високото сред трайните продукти, съществуващи по онова време. Тези раковини също са имали недостатъка на мънистата агри да не са еднакви по вид и размери, поради което не било лесно да се измерват цени и съотношения и да се изразяват чрез тях по универсален начин. Това създавало големи препятствия за растежа на икономиката и степента на специализация. Европейските заселници възприели раковините за законно платежно средство през 1636 г. Ала с навлизането на все повече британски златни и сребърни монети в Северна Америка, те били предпочетени като средство за размяна поради еднаквостта им, позволяваща по-добро и универсално изразяване на цените, както и по-висока продаваемост. Наред с това, все по-усъвършенствани кораби и технологии били използвани за добив на раковини от морето, което с времето довело до инфлация, спадане на стойността им и загуба на продаваемост. Към 1661 г. раковините престанали да бъдат платежно средство и загубили монетарната си роля.[18]
Не само парите раковини в Северна Америка имат такава съдба. Всички общества, използвали раковини и получили достъп до еднакви метални монети, са ги възприели и са имали полза от смяната. Също така появата на индустриалната цивилизация – с нейните кораби, задвижвани с изкопаемо гориво – улеснява кръстосването на моретата и добива на раковини, което увеличава производството им и понижава съотношението запас – прираст.
Сред другите антични форми на пари е добитъкът, ценен заради стойността му като храна. Бил е едно от най-важните притежания, с които човек би могъл да разполага. Освен това бил продаваем в пространството поради подвижността си. Добитъкът продължава да изпълнява монетарна роля и днес – много общества го използват за разплащания, за зестра и т.н. Понеже е едър и не се дели лесно обаче, не е особено полезен за решаване на проблемите, свързани с мащаба, така че наред с него се използва и втора, съпътстваща валута – солта. Солта се съхранява лесно за продължителни периоди и лесно може да се раздели или групира според необходимото тегло. Тези исторически факти са видими и днес в английския език в думите pecuniary (паричен), която произлиза от латинската pecus (добитък) и salary (заплата), която произлиза от латинската sal (сол).[19]