С напредъка на технологиите, особено на металургията, хората разработили по-съвършени форми на пари от изброените артефакти, които бързо започнали да ги изместват. Металите се оказали по-добро средство за размяна от раковините, мънистата, добитъка и солта, защото било възможно да се оформят в еднакви, много ценни малки късове, позволяващи да бъдат пренасяни много по-лесно. Друг пирон в ковчега на предметите пари идва с масовото навлизане на енергията от изкопаеми въглеводороди, която значително увеличава производствените капацитети и ускорява предлагането на нови артефакти (прираст). Това означава, че парите, разчитащи на затруднено добиване като защита за високо съотношение запас – прираст, го губят. С модерните изкопаеми горива, камъните раи се добиват по-лесно, мънистата агри могат да се произвеждат при много ниски разходи, а морските раковини се вадят с тонове от новите кораби. Веднага след като тези валути губят твърдостта си, притежателите им претърпяват сериозна загуба на богатство и в резултат цялата тъкан на обществата им се разпада. Старейшините от остров Яп, които забранили използването на евтините камъни раи на О’Кийф, са разбирали това, което повечето днешни икономисти все още не проумяват. Парите, които се добиват лесно, не са никакви пари и не правят обществото по-богато. Напротив – правят го по-бедно, защото чрез тях трудно изработените блага се разменят срещу нещо, което се произвежда лесно.
Трета глава.
Монетарни метали
С нарастването и усъвършенстването на техническия капацитет на хората да произвеждат стоки, се разширява и употребата на метали и други суровини. Много метали започват да се произвеждат в достатъчно големи количества и стават достатъчно търсени, за да са много продаваеми и подходящи за използване като монетарно средство. Поради плътността и сравнително високата им стойност, транспортирането им е несравнимо по-лесно, отколкото на добитъка и солта, което ги прави много продаваеми в пространството. Производството на метали първоначално не е лесно, поради което не е лесно и бързото увеличаване на предлагането, така че са имали добра продаваемост и във времето.
Благодарение на трайността им и физическите им качества, както и на сравнителното им изобилие в земните недра, някои метали са по-ценни от други. Тъй като се срещат често и са податливи на окисление, било възможно желязото и медта да бъдат добивани в нарастващи количества. Съществуващите запаси започнали да изглеждат незначителни на фона на новопроизведените, които унищожавали стойността им. Тези метали стигнали до сравнително ниска пазарна стойност и били използвани за по-дребни транзакции. От друга страна, по-редките метали, като злато и сребро, са по-трайни, неподатливи на окисление или друга гибел, с което стават продаваеми във времето и удобни за съхраняване на стойност за бъдещето. Поради дълговечността най-вече на златото, хората успяват да съхраняват ценност през поколенията, което позволява да се приеме по-далечен времеви хоризонт.
Първоначално металите се купуват и продават според теглото им,[20] но с напредъка на металургията става възможно металът да се сече в еднакви монети, на които да се отбелязва тяхното тегло. Това ги прави далеч по-продаваеми, защото спестява на хората нуждата да претеглят метала всеки път. Трите метала, използвани най-често в тази роля, са златото, среброто и медта. Употребата им във вид на монети е основна форма на пари в продължение на около 2 500 години – от времето на лидийския цар Крез, за когото има сведения, че първи е сякъл златни монети, до началото на двайсети век. Златните монети са стоката, останала най-продаваема във времето, защото запазва стойността си и не е податлива на влошаване на качеството или погиване. Монетите са и най-продаваемите в пространството, защото съдържат голяма стойност в малко тегло, което позволява лесно транспортиране. Сребърните монети, от друга страна, имат предимството да са най-продаваемата стока в мащаб, защото по-ниската им стойност на единица тегло в сравнение със златото позволява удобното им използване като средство за размяна при по-дребни транзакции. Бронзовите монети пък са удобни за още по-дребни транзакции. Като се стандартизират стойностите чрез лесно разпознаваеми единици, монетите позволяват създаването на големи пазари и ускоряването на специализацията и търговията по цял свят.