Това е най-добрата технологично възможна монетарна система за онова време, но въпреки всичко продължава да има два сериозни недостатъка. Първият е, че съществуването на два или три метала като монетен стандарт създава икономически проблеми, поради промените на стойността им във времето, породени от различията в търсенето и предлагането. Заради това притежателите на монетите срещали проблеми – особено притежателите на среброто, което преминава през спадове на стойността поради повишено производство и намаляване на търсенето. Вторият, по-сериозен недостатък е, че правителствата и фалшификаторите са можели и често на практика са намалявали съдържането на скъпи метали в монетите. Така стойността им е намалявала, като по този начин част от нея е отивала у фалшификаторите и правителствата. Намаляването на металното съдържание в монетите компрометира чистотата и сигурността на парите.
Към деветнайсети век обаче, с развитието на модерното банкиране и подобрените методи за комуникация, индивидите можели да извършват транзакции с книжни пари и чекове, покрити със злато и ценности от хранилищата на техните банки и на централните банки. Покритите със злато транзакции станали възможни във всеки мащаб, с което монетарната роля на среброто постепенно отпаднала. Всички основни качества на стабилността се концентрирали в златния стандарт. Той позволил безпрецедентно глобално акумулиране на капитал и развитие на търговията, обединяващо по-голямата част от планетата в един сигурен, произтичащ от пазара избор на сигурни пари. Трагичният недостатък обаче е, че със съсредоточаването на златото в трезорите на банките (по-късно и на централните банки), става възможно банки и правителства да увеличават предлагането на пари извън количествата злато, които държат. Така девалвират парите и по този начин прехвърлят част от стойността им от легитимните им собственици към правителства и банки.
Защо злато?
За да разберем как се появяват парите стока, ще се върнем по-подробно към капана на лесните пари, за който стана дума в Първа глава. Ще започнем с диференциация между пазарното търсене на стоката (търсене или съхранение на стоката заради самата нея) и търсенето ѝ в монетарно качество (търсене на стоката като средство за размяна или за съхранение на стойност). Всеки път, когато някой избере стока, в която да запази стойност, на практика увеличава търсенето за тази стока над редовното пазарно търсене, което ще доведе до покачване на цената ѝ. Например пазарното търсене на метала мед за различните му индустриални приложения е около 20 милиона тона годишно при цена около $5 000 за тон, а целият пазар се оценява на $100 милиарда. Представете си, че един милиардер решава да съхрани $10 милиарда от богатството си в мед. Докато банкерите обикалят наоколо и опитват да купят 10% от глобалния добив на метала, неизбежно ще тласнат цената му нагоре. На пръв поглед това звучи като аргумент в полза на стратегията на милиардера – активът, който е решил да купи, е поскъпнал още преди да е приключена сделката. Разбира се, разсъждава милиардерът, поскъпването ще накара и други хора да купуват мед, за да съхраняват стойност, тоест ще повишат цената още повече.
Дори и още хора да се присъединят към него в монетизирането на медта, нашият хипотетичен милиардер със слабост към този метал ще си има неприятности. Повишаващата се цена прави медта доходоносен бизнес за работници и капитал, които добиват мед по целия свят. Не е възможно да измерим колко са запасите от мед под земята, да не говорим за извличане на всички количества в мините. На практика единственият обвързващ ограничител на произвежданите количества са трудът и капиталът, насочени към задачата. С повишаване на цените винаги може да се добива повече мед, така че цената и количествата ще продължат да нарастват, докато не задоволят търсенето на монетарния инвеститор. Да приемем, че това ще се случи при 10 милиона тона допълнителен добив на цена от $10 000 за тон. В някакъв момент монетарното търсене трябва да намалее и някои от притежателите на мед ще поискат да се освободят от количества от запасите си, за да купят други стоки. В края на краищата, това е бил първоначално смисълът на закупуването на количествата мед.