Икономически недостатъци на блокчейн технологията
Прегледът на горните три потенциални приложения на блокчейн технологията показва пет основни препятствия пред по-широкото ѝ приложение.
1. Излишество
Записването на всяка транзакция от всички членове на мрежата е скъпо излишество, чиято единствена цел е премахването на посредничеството. Безсмислено е финансов или юридически посредник да добавя подобно излишество, докато остава посредник. Няма добра причина една банка да иска да споделя регистъра на транзакциите си с всички други банки, както няма причина да желае да изразходва значителни средства за електричество и компютърна мощ, за да записва транзакциите на други финансови институции помежду им. Това излишество води до повишени разходи без никаква полза.
2. Мащабиране
Разпределена мрежа, в която всички нодове записват всички транзакции, има свой общ регистър на транзакциите, който расте експоненциално по-бързо от броя на членовете на мрежата. Тежестта на изискванията за съхранение на данни и компютърни ресурси за членовете на такава мрежа е по-голяма, отколкото за членовете на централизирана мрежа със същата големина. Блокчейнът винаги ще се сблъсква с тази пречка пред ефективното мащабиране и това обяснява защо, когато разработчиците на Биткойн търсят решения за мащабиране, се отклоняват от чистия децентрализиран модел на блокчейн към оторизацията за плащания на други нива (каквото е Lightning Network) или извън блокчейна (с посредници). Съществува ясен компромис между мащаб и децентрализация. Ако блокчейнът бъде направен да побира по-големи обеми транзакции, блоковете ще трябва да станат по-големи, което ще повиши цената за присъединяване към мрежата и ще намали броя на нодовете. В резултат мрежата ще се приближи към централизация. Най-ефективният като разход начин за осъществяване на голям брой транзакции е централизирането в един нод.
3. Спазване на регулациите
Блокчейните със собствена валута, като Биткойн, съществуват ортогонално на закона. Която и да било правителствена служба не би могла да направи каквото и да е, за да промени или засегне някак функционирането им. Казва го дори председателят на Федералния резерв – той няма никаква власт да регулира Биткойн.[196] Грубо на всеки десет минути в мрежата Биткойн се появява нов блок с всички валидни транзакции, осъществени през тези десет минути, и нищо повече. Транзакциите са одобрявани, ако са валидни, и не са одобрявани, ако не са валидни, а регулаторите не могат да направят каквото и да било, за да нарушат консенсуса на компютърната мощ на мрежата. Прилагането на блокчейн технологията в силно регулирани индустрии, като правото и финансите, с валути, различни от Биткойн, ще доведе до проблеми с регулациите и юридически усложнения. Регулациите са създадени за инфраструктура, която силно се различава от тази на блокчейна. Правилата не могат лесно да бъдат приспособени, за да обхващат функционирането му при радикалната откритост – всички записи се разпространяват сред всички членове на мрежата. Освен това блокчейнът действа в различни юрисдикции, с различни регулаторни правила, така че е много трудно да се гарантира спазване на всички правила.
4. Необратимост
При плащания, договори и бази данни, управлявани от посредници, човешките или софтуерните грешки могат лесно да бъдат коригирани чрез жалба към посредника. Нещата са безкрайно по-сложни при един блокчейн. След като даден блок е потвърден и към него са добавени нови блокове, минала транзакция може да бъде коригирана само ако 51% от процесорната мощ на мрежата се мобилизират да върнат мрежата назад, като всички тези нодове се съгласят едновременно да отидат на поправения блокчейн и се надяват останалите 49% да не поискат да започнат своя собствена мрежа и да се присъединят към нея. Колкото по-голяма е мрежата, толкова по-трудно става да се коригира сгрешена транзакция. В края на краищата, блокчейн технологията цели да повтори кешовите транзакции онлайн, което включва необратимостта им и нито една от ползите на довереното посредничество като промяна и корекция. В банкирането непрекъснато се случват човешки и софтуерни грешки и използването на блокчейн структура само ще оскъпи коригирането им. Инцидентът с ДАО показа колко скъпо и продължително може да бъде коригирането на такава грешка в блокчейн, като наложи седмици писане на нови кодове и пиар кампании, с които да се убедят членовете на мрежата да приемат новия софтуер. И дори след всичко това старият блокчейн продължи да съществува и привлече голяма част от стойността и хеширащата мощ на старата мрежа. Тази загуба създаде ситуация, при която да съществуват два записа на предишните транзакции – един, при който атаката срещу ДАО успя, и друг, при който не успя.