След като монетарното търсене се успокои при равни други обстоятелства, пазарът на мед ще се върне към началните си условия на търсене и предлагане или 20 милиона тона годишно на цена от $5 000 за тон. Когато обаче притежателите на мед започнат да продават натрупаните количества, цената ще падне значително под тази. При това милиардерът ще загуби пари – когато е купувал запасите си, е тласнал цената нагоре и е придобил повечето от тях на цена над $5 000 за тон, а сега цялото количество се оценява под това ниво. Другите, започнали да купуват мед след него, са купили метала дори на по-високи цени и ще загубят повече от нашия милиардер.
Този модел е приложим за всички суровини като мед, цинк, никел, месинг или петрол, които основно се потребяват и ликвидират, а не се складират. Глобалните запаси от тези суровини във всеки един момент са горе-долу равни на новото им годишно производство на дадената суровина. Новите количества се произвеждат непрекъснато, за да бъдат употребени. Ако спестителите решат да съхраняват богатството си в някоя от тези стоки, ще успеят да купят само част от количествата, добивани в света, преди да тласнат цената достатъчно нагоре, за да погълне всичките им инвестиции. Причината е, че ще се конкурират с потребители на съответната суровина, които я използват продуктивно, в индустриалното производство. С нарастването на доходите на производителите на суровината, те могат да инвестират в увеличаване на производството, при което цената ще се срине и ще ограби спестителите от богатството им. Нетният ефект от целия епизод е прехвърляне на богатство от заблудените спестители към производителите на суровината, която спестителите са купували.
Ето я анатомията на пазарния балон – повишеното търсене води до рязко покачване на цените. Това предизвиква още повече търсене и още по-голямо покачване на цените, стимулиране на производството и повишено предлагане, което неизбежно сваля цените надолу и наказва всеки, който е купувал на по-висока от обичайната пазарна цена. Инвестиралите в балона губят, а производителите на актива жънат ползи. При медта и почти всички други суровини на света, тази динамика се оказва вярна през почти цялата писана история. Наказва тези, които са решили да използват суровините като пари, защото обезценява богатството им. В дългосрочен период ги лишава от него, като връща суровината към обичайната ѝ роля на пазарна стока, а не на средство за размяна.
За да може каквото и да било да функционира като добро средство за запазване на стойност, то трябва да се измъкне от този капан. Цената му трябва да расте, когато хората го търсят като убежище, но производителите трябва да са ограничени така, че да не могат да увеличат предлагането достатъчно, за да паднат цените. Такъв актив би възнаградил тези, които го изберат, за да опазят богатството си, чиято стойност в дългосрочен план ще се увеличи. Така е, понеже избралите друга суровина или ще променят посоката, като прекопират избора на по-успешните участници на пазара, или просто ще загубят богатството си.
През цялата човешка история несъмненият победител в това състезание е златото. То запазва монетарната си роля, благодарение на две уникални физически характеристики, които го отличават от другите суровини. Първо, химически е толкова стабилно, че на практика е неунищожимо. Второ, не може да се синтезира от други материали (независимо от търсенията на алхимиците) и може да се добива само от нерафинирана руда, която се среща много рядко на нашата планета.
Химическата стабилност на златото означава, че буквално всички количества, добити някога от човека, все още са притежание на някого по света. Човечеството е натрупало огромни количества злато под формата на бижута, монети и кюлчета, които никога не се консумират, никога не ръждясват или разрушават. Невъзможността да се синтезира злато от други химикали, означава, че единственият начин да се увеличи предлагането, е добивът от земята. Става дума за скъп, токсичен и несигурен процес, с който хората са ангажирани от хиляди години, при непрекъснато намаляваща възвръщаемост. Всичко това означава, че съществуващите запаси от злато, притежавани от някого по света, са продукт на хиляди години производство и са в порядъци, по-големи от новото годишно производство. През последните седем десетилетия на надеждна статистика, нарастването винаги е около 1,5% и никога не надвишава 2% (Виж Фигура 1[21]).