Выбрать главу

[57] U.S. Department of State, “Volume I” в Proceedings and Documents of the United Nations Monetary and Financial Conference, Bretton Woods, New Hampshire, July 1-22, 1944.

[58] Поредица вътрешни социални програми в Съединените щати, обявени от Линдън Джонсън. – Б.пр.

[59] Hoppe, Hans-Hermann. How Is Fiat Money Possible? Review of Austrian Economics, vol. 7, no. 2, 1994.

[60] M2 е паричен агрегат и част от паричното предлагане. В него се включва размерът на M1 (наричани „тесни пари“ в икономиката), т.е. парите в брой и чековите депозити, както и краткосрочните депозити, чековите депозити, сумата на акциите и облигациите и активите на взаимните фондове. Общото между всички тези категории активи е, че те имат относително висока ликвидност, което означава, че много бързо могат да бъдат обменени срещу пари в брой.

(Източник: https://credirect.bg/finansov-rechnik/m2). – Б.пр.

[61] COVID пандемията наруши този ръст брутално и в началото на 2022 г. общият агрегат на парите М2 почти се удвои и вече е $21 трилиона, а една унция злато е над $1,750

[62] Това е важна, но често подценявана характеристика на правителствените пари. Понеже банките създават пари, когато емитират заеми, връщането на заем или фалитът на длъжника води до намаляване на паричното предлагане. Паричното предлагане може да нараства или намалява в зависимост от различни решения на правителството и централната банка.

[63] Източник: Световна банка.

[64] Източници: Световната банка за всички страни, OECD.Stat за еврозоната.

[65] Източник: OECD.Stat.

[66] Hanke, Steve and Charles Bushnell. Venezuela Enters the Record Book: The 57th Entry in the Hanke-Krus World Hyperinflation Table, Studies in Applied Economics, no. 69, December 2016.

[67] Нарича се ефект на Кантийон, на името на ирландско-френския икономист Ричард Кантийон, който го обяснява още през осемнайсети век. Според Кантийон бенефициенти от увеличаването на паричното предлагане са първите получатели на новите пари, които имат възможност да ги похарчат, преди да са предизвикали повишение на цените. Тези, които ги получат от първите получатели, могат да ги изхарчат при леко повишаване на цените. Колкото повече се харчат тези пари, толкова повече растат цените, като последните, у които попаднат, понасят намаляването на реалната им покупателна сила. Това е най-доброто обяснение защо инфлацията удря най-бедните и подпомага богатите в една съвременна икономика. Най-голяма полза от нея извличат хората с най-добър достъп до правителствен кредит, а най-много страдат тези, които имат фиксиран доход или минимални заплати.

[68] “Dollar or Dinar?” Mises Daily. Досъпен на https://mises.org/library/dollar-or-dinar

[69] Koning, J. P. Orphaned Currency: Odd Case of Somali Shillings. Достъпен на: https://jpkoning.blogspot.com/2013/03/orphaned-currency-odd-case-of-somali.html?m=1

[70] “Regulation of ОТС Derivatives.” Testimony of Chairman Alan Greenspan before the Committee on Banking and Financial Services, U.S. House of Representatives, July 24, 1998.

[71] Източник: World Gold Council, Reserve Statistics. Достъпен на: https://www.gold.org/data/gold-reserves.

[72] Mises, Ludwig von. The Theory of Money and Credit, 2nd ed. Irvington-on-Hudson, NY: Foundation for Economic Education, pp. 414-416, 1971.

[73] Откъс от видео интервю от 1984 г, взето от Джеймс У. Бланчард в Университета на Фрайбург.

[74] Hoppe, Hans-Hermann. Democracy: The God That Failed, p. 6.

[75] Mischel, Walter, Ebbe В. Ebbesen, and Antonette Raskoff Zeiss. Cognitive and Attentional Mechanisms in Delay of Gratification. – In: Journal of Personality and Social Psychology, vol. 21, no. 2, 1972, 204-218.

[76] Препоръчвам на читателя Първа глава на книгата на Хопе „Демокрацията. Богът, който се провали“ (Hoppe, Democracy: The God That Failed), където факторите са дискутирани много добре. По-основополагащи и технически дискусии има в Шеста глава на „Човек, икономика и държава“ на Мъри Ротбард (Murray Rothbard, Man, Economy, and State), Осемнайсета и Деветнайсета глава на „Човешкото действие“ на Мизес (Mises, Human Action) и „Капитал и лихва“ на Юджийн фон Бьом-Баверк (Eugen von Bohm-Bawerk, Capital and Interest).