С развитието на производството на метали, древните цивилизации, като Китай, Индия и Египет, започват да използват като пари медта, а после и среброто. Причината е, че производството на тези метали е било сравнително трудно и те са осигурявали добра продаваемост във времето и пространството. Златото било високо ценено в тези цивилизации, но рядкостта му означавала, че продаваемостта му в обикновени транзакции е ограничена. Първите златни монети се секат в Лидия, при цар Крез, който завладява немалко гръцки земи – там е люлката на днешната цивилизация.
Това вдъхва живот на световната търговия, защото привлекателната сила на златото навсякъде по света подпомага разпространението на монетите от него. Оттогава обратите в човешката история са тясно свързани със сигурността на парите. Човешките цивилизации процъфтяват на места и във времена, когато масово са приети сигурни пари, а упадъкът на цивилизациите и човешкото общество твърде често съвпада с навлизането на несигурни пари.
Римската златна ера и упадъкът
Денарият е сребърна монета, която е в обръщение по времето на Римската република. Съдържа 3,9 грама сребро във време, когато златните пари стават най-ценените в цивилизованите райони на света и са много разпространени. Юлий Цезар, последният диктатор на Римската република, създава монетата ауреус. Тя съдържа около 8 грама злато, широко приета е в цяла Европа и Средиземноморието и разширява обхвата на търговията и специализацията в Стария свят. През следващите 75 години има икономическа стабилност, въпреки политическите бури около убийството на Цезар и превръщането на републиката в империя, управлявана от избрания му наследник – Август. Това продължава до управлението на позорно известния император Нерон, който първи въвежда римския навик за „деградиране“ на монетите. Императорът събирал монетите от населението и ги изсичал отново, с по-малко съдържание на злато или сребро.
Докато Рим бил в състояние да завладява нови земи, притежаващи сериозни богатства, войниците на империята и императорите можели да харчат плячкосаното. Императорите дори си купували популярност, като въвеждали задължителни изкуствено занижени цени на зърното и други основни храни, които понякога дори раздавали безплатно. Вместо да работят за прехраната си в провинцията, много от селяните изоставили фермите си и се преместили в Рим, където можели да живеят безплатно. След време в Стария свят вече не останали свободни земи, които да бъдат завладявани. Все по-разточителният живот и разрастващата се армия обаче налагали да се намери нов източник на финансиране, при положение че броят на непродуктивните граждани, живеещи от щедростта на императора, и контролът над цените се увеличавали. Нерон управлявал между 54 и 68 г. от н.е. и открил формула за решение на този проблем. То напомня кейнсианското[25] решение за Британия и проблемите на Съединените щати след Първата световна война – обезценяване на валутата, което едновременно ще намали заплатите на работещите, ще намали бремето на властта при субсидирането на основните храни и ще увеличи наличните средства за финансиране на правителствените разходи.
Монетата ауреус била „деградирана“ от 8 на 7,2 г златно съдържание, а сребърното съдържание в денария било намалено от 3,9 на 3,41 г. Това осигурило временно облекчаване на ситуацията, но пуснало в ход силно разрушителен себеподдържащ се цикъл на народен гняв, ценови контрол, обезценяване на монетите и повишаване на цените, които следвали едни след други, с предвидимата регулярност на четирите сезона.[26]