И както при всеки преход, тук има огромни възможности за будните и много капани за успалите се, които делегират отговорността за живота си на някой друг. Вие избирате от кой тип хора ще бъдете. Фактът, че държите тази книга, ме кара да съм оптимист.
Приятно четене и успешен преход.
Благовест Белев
https://blockchain.bg/
Пролог
На 1 ноември 2008 г. компютърен програмист с псевдоним Сатоши Накамото разпраща имейл до криптографска група. Обявява, че е създал „нова електронна кешова система, която включва изцяло равнопоставени участници без доверена трета страна“.[2] Прилага резюме на статията, с която обяснява системата. По същество Биткойн представлява мрежа за разплащания със своя собствена валута. Тя използва сложен метод, чрез който членовете ѝ да могат да потвърждават всички транзакции, без да се налага да се доверяват на никой отделен член на мрежата. Валутата се емитира[3] в предварително определена мяра, като възнаграждение на членовете, които изразходват компютърната си мощ за удостоверяване на транзакциите. По този начин трудът и разходите им се компенсират. Смайващото при това изобретение е, че за разлика от множество други предишни опити за създаване на дигитален кеш, Биткойн наистина работи.
Макар схемата да е умна и елегантна, малко неща подсказват, че този чудат експеримент ще заинтригува когото и да било освен спецовете по криптография. И месеци наред ситуацията е такава, защото едва няколко десетки потребители от цял свят се присъединяват към мрежата и се ангажират с добив. Става дума за „копаене“ и изпращане един на друг на цифрови монети, биткойни, които започват да добиват статут на колекционерски обект, макар и в електронна форма.
През октомври 2009 г. обаче интернет тържище[4] продава 5 050 биткойна за $5,02 – на цена $1 за 1 006 биткойна – с което се регистрира и първата покупка на биткойн с пари.[5] Цената е калкулирана според стойността на електричеството, нужно за производството на един биткойн. От икономическа гледна точка, може да се твърди, че тази основополагаща транзакция е най-значимата в живота на мрежата Биткойн. Това вече не е просто дигитална игра, която се играе от периферна общност програмисти. Превръща се в пазарна стока с цена и това показва, че някой някъде я е оценил позитивно. На 22 май 2010 г. някой друг плаща 10 000 биткойна за две пици на стойност $25, което е и първият случай, когато биткойни се използват като средство за размяна. За седем месеца Биткойн се превръща от пазарна стока в средство за размяна. Оттогава мрежата расте като брой потребители, транзакции и изчислителната мощ, а цената на валутата ѝ нарасна бързо и надвиши $7 000 за биткойн към ноември 2017 г.[6] След осем години става ясно, че това изобретение не е просто онлайн игра. Биткойн е технология, преминала пазарен тест и използвана от мнозина за цели от реалния свят, със свой обменен курс спрямо националните валути.
Биткойн може най-лесно да бъде разбран като разпределен софтуер, който позволява да се прави превод на дадена стойност с помощта на валута, защитена от неочаквана инфлация, без да се разчита на доверени трети страни. С други думи, Биткойн автоматизира функциите на модерната централна банка и ги прави предвидими, буквално непроменяеми чрез програмирането им в софтуерен код. Този код е децентрализиран сред хиляди членове на мрежата, никой от които не може да го променя без съгласието на останалите. Това превръща Биткойн в първия надежден и действащ пример за дигитален кеш и дигитални твърди пари. Макар Биткойн да е ново изобретение, то се стреми да реши проблеми, стари колкото самото човешко общество – а именно да осигури форма на пари, която е под пълния контрол на своя собственик и е вероятно да запази стойността си дългосрочно.
Книгата „Стандартът Биткойн“ представя възгледи по тези въпроси и се основава на години изучаване на технологията и икономическите проблеми, които новата форма на пари решава, както и на начините, по които човечеството ги е решавало в миналото. Заключението ми може да изненада тези, които са готови да залепят на Биткойн етикетите „измама“ или „игра на спекуланти и промоутъри“, втурнали се да спечелят бързи пари. Биткойн е подобрение спрямо предишните решения за запазване на стойност, а пригодността ѝ за ролята на сигурни пари в дигиталната епоха може да изненада скептиците.
Историята е в състояние да подсказва какво ни вещае бъдещето. Времето ще покаже доколко здрава е тезата, защитена в книгата. Първата част обяснява парите, техните функции и свойства. Като икономист с инженерна подготовка, винаги съм се стремял да разбирам технологиите от гледна точка на проблемите, които опитват да решат. Това позволява функционална същност на технологиите да се установи и да се отдели от случайни, козметични или маловажни характеристики. Чрез разбирането на проблемите, които парите опитват да решат, става възможно да се осветлят факторите, допринасящи за паричната сигурност или несигурност. Става възможно и да се приложи концептуална рамка, чрез която да си дадем сметка как и защо различни предмети – като раковини, мъниста, метали и правителствени валути – са изпълнявали функцията на пари, а също така как и защо са успявали или не са успявали да обслужат нуждата на обществото да запазва и разменя стойност.