При по-сложна и по-голяма икономика хората се специализират в производството на повече стоки и ги разменят с много повече хора – хора, с които нямат лични взаимоотношения; непознати, с които е невъзможно да водят сметка за стоки, услуги и благодеяния, която да се плати по-късно. Колкото по-голям е пазарът, толкова повече възможности за специализация и размяна се появяват, но също така нараства и проблемът за съвпадението на желанията. Може да искате да придобиете нещо и то да се произвежда от някого, който не се интересува от вашата стока за продан. Проблемът е по-дълбок от различното търсене на различните стоки и е в три измерения. Първо, наблюдава се липса на съвпадение в мащаба – това, което искате, може да не е равно по стойност на това, което имате, а разделянето на двете на по-малки части може да е невъзможно. Представете си, че искате да размените обувки срещу къща. Не можете да купите къщата на малки части, всяка еквивалентна по стойност на чифт обувки. Нито пък собственикът на къщата би искал да притежава толкова много обувки, колкото биха били еквивалентни по стойност на къщата. Второ, налице е липса на съвпадение във времевите рамки. Това, което искате да продадете, може да е нетрайно, а това, което искате да купите, да е по-трайно и ценно. Става трудно да съберете достатъчно от нетрайния си продукт, за да придобиете по-трайния и по-ценния в кратък период от време. Не е лесно да се съберат достатъчно ябълки, за да се разменят срещу кола наведнъж, защото ще изгният, преди да приключи сделката. Трето, налице е липса на съвпадение по място – може да искате да продадете къща на едно място и да купите къща на друго, а (повечето) къщи не могат да се транспортират. Тези три проблема правят пряката размяна силно непрактична и принуждават хората да осъществяват множество размени, за да задоволят икономическите си нужди.
Непряката размяна е начинът за заобикаляне на проблема. Опитвате да намерите друга стока, която всеки би искал да купи, и откривате някого, който ще е готов да я размени с вас срещу това, което искате да продадете. Междинната стока е средство за размяна и макар всяка стока да би могла да влезе в тази роля, с разрастването на обхвата и размера на икономиката става все по-непрактично непрекъснато да търсите стоки, които всички търсят, за да можете да осъществите размяната, която в края на краищата целите. По естествен път ще се появи много по-ефективно решение – било то и защото попадналите на него по някаква случайност ще са много по-продуктивни от останалите. Става дума за единично средство за размяна (или поне малко на брой средства за размяна), срещу което/които всеки да може да търгува стоките си. И така стока, която получи ролята на общоприето средство за размяна, се нарича пари.
Ключовата функция на парите е да бъдат средство за размяна. С други думи, те са стока, която се купува не за да бъде консумирана (потребителска стока), нито за да бъде използвана за производството на други стоки (инвестиционна или капиталова стока), а преди всичко, за да бъде заменяна срещу други стоки. От инвестициите също се очаква да произведат доход, който може да бъде заменен срещу други стоки, но те се различават от парите в три отношения. Първо, предлагат възвръщаемост, което не е така за парите. Второ, винаги съществува риск от провал, докато за парите се предполага, че носят най-малък риск. Трето, инвестициите са по-малко ликвидни от парите, което налага значителни разходи за транзакцията всеки път, когато се наложи да бъдат изхарчени. Това може да ни помогне да разберем защо винаги има търсене на пари и защо притежаването на инвестиции никога не може изцяло да ги замени. Човешкият живот се живее в несигурност и хората нямат начин да знаят кога каква сума пари ще им е нужна.[7] При всички човешки култури е буквално въпрос на здрав разум и мъдрост индивидите да се стремят да пазят някаква част от богатството си в пари. Така е, защото те са възможно най-ликвидното притежание, което позволява на собственика им да ги ликвидира веднага в случай на нужда, и защото носят по-малък риск от всяка инвестиция. Цената на удобството да държиш пари, идва под формата на отказ от потреблението, което те биха могли да осигурят, и отказ от доходите, които биха се реализирали от инвестирането им.