Харесва ми да наричам това „капан на лесните пари“ – увеличава се предлагането на всичко, използвано за съхраняване на стойност, а всичко, чието предлагане може да бъде увеличено, лесно ще унищожи богатството на използващите го за съхраняване на стойност. Естествено следствие от този капан е, че всичко, което успешно се използва като пари, трябва да има естествен или изкуствен механизъм, ограничаващ притока му към пазара, като така запазва стойността на тези пари във времето. Оттук следва, че за да може нещо да встъпи в монетарна роля, производството му трябва да е скъпо. В противен случай изкушението да се произвеждат евтини пари, ще унищожи богатството на спестителите и ще премахне стимулите хората да пестят чрез това средство.
Както ще видим в следващата глава, когато природно, технологично или политическо събитие доведе до бързо нарастване на новото предлагане на монетарната стока, тя бързо губи монетарния си статут и се замества от друго средство за размяна с по-надеждно съотношение запас – прираст. Раковините са били използвани като пари, когато са се намирали трудно; единичните цигари се използват като пари в затворите, защото там е трудно да бъдат доставени или произвеждани; а при националните валути колкото по-нисък е растежът на предлагането им, толкова по-вероятно е да бъдат предпочитани от индивидите за съхраняване на стойност във времето.
Когато модерните технологии улеснят вноса или улова на раковини, общностите, които са използвали раковини, преминават към метални или книжни пари. Когато правителството увеличи предлагането на валута, гражданите преминават към купуване на чужда валута, злато или други по-надеждни монетарни активи. Двадесети век, за съжаление, ни предложи ужасно много подобни трагични примери, особено в развиващите се страни. Най-дълго оцелелите монетарни средства са тези с надеждни механизми за ограничаване на предлагането – с други думи, твърдите пари. Както ще бъде показано в следващата глава, конкуренцията между монетарните средства винаги е жива. Изходът от нея може да се предвиди по въздействието на технологиите върху промените в съотношенията запас – прираст при конкурентите.
Докато хората са свободни да използват, каквито стоки предпочитат като средство за размяна, най-облагодетелствани ще са ползвателите на твърди пари, защото ще губят много малко стойност. Така е, благодарение на пренебрежимо малкото ново предлагане на тяхното средство за размяна. Избиращите лесни пари вероятно ще загубят стойност, защото предлагането на тези пари ще нараства бързо и ще сваля пазарната им цена надолу. Независимо дали поради рационални пресмятания за бъдещето, или получени тежки уроци от реалността в миналото, голямата част от парите и богатството ще се концентрират при тези, които са избрали най-твърдите и най-продаваемите форми на пари. Но твърдостта и продаваемостта на стоката сама по себе си не е нещо статично във времето. С промените в технологичните възможности на различните общества в различните епохи се променя твърдостта на различните форми на пари, а с това и продаваемостта на тези пари. Практически, изборът на най-добрите пари винаги се е определял от технологичните реалности на обществата, които оформят стабилността на различните стоки. Оттук австрийските икономисти рядко проявяват догматизъм или обективизъм при дефинирането на понятието „сигурни пари“. Дефинират ги не като конкретна стока или суровина, а като пари, появили се вследствие на свободен избор на хората на пазара, които осъществяват транзакции с тяхна помощ, а не са наложени със сила от някаква власт. Това са пари, чиято стойност се определя чрез пазарни взаимодействия, а не е наложена от правителство.[11] Монетарната конкуренция на свободния пазар е безмилостно ефективна в създаването на сигурни пари, защото позволява само на тези, които избират правилните пари, да запазят значително богатство във времето. Не е нужно правителството да налага на обществото най-твърдия вариант на пари. Обществото само ги открива дълго преди да състави правителство. А всяка намеса на такова правителство, ако въобще има ефект, ще бъде пречка пред монетарната конкуренция.