Пълните последици за индивидите и обществото от твърдите и лесните пари са много по-дълбоки от простата финансова полза или загуба и са централна тема на тази книга. Обсъждат се подробно в Пета, Шеста и Седма глава. По вероятно е да планират бъдещето си тези, които са в състояние да спестят богатството си в добро средство за съхранение, спрямо тези, които имат лоши средства за съхранение. Сигурността на монетарните средства според способността им да запазват стойност във времето, е ключов фактор за това доколко индивидите ценят настоящето повече от бъдещето – става дума за тяхното времево предпочитание, което също е централно понятие в книгата.
Наред със съотношението запас – прираст, друг важен аспект на продаваемостта на монетарното средство е доколко то е приемливо за другите. Колкото повече хора приемат дадено монетарно средство, толкова по-ликвидно е то и толкова по-вероятно е да се купува и продава без сериозна загуба на стойност. Когато се извършват множество транзакции между равнопоставени участници (например при компютърните протоколи,[12] е естествено да се появят няколко стандарта, които да регулират обмена. Така е, понеже ползите от присъединяването към мрежата нарастват експоненциално с разрастването на самата мрежа. Фейсбук и няколко други социални мрежи доминират пазара, въпреки че се създават и промотират стотици други почти идентични на тях проекти. По същия начин устройство, което изпраща електронна поща, трябва да използва протокола IMAP/PОP3 за получаване на имейл и протокола SMTP за изпращане на имейл. Изобретени са множество други протоколи, които биха могли да се използват без проблеми. И все пак почти никой не ги ползва, тъй като това би попречило на потребителя да взаимодейства с почти всички други абонати на електронна поща днес – просто те масово използват протоколите IMAP/PОP3 и SMTP. По същия начин, неизбежно е една или няколко стоки да се утвърдят като основно средство за размяна, при което от най-голямо значение е възможността да бъдат разменяни. Както стана дума по-горе, дадено средство за размяна не се приема заради собствените му качества, а заради своята продаваемост.
Освен това масовото възприемане на едно-единствено средство за размяна позволява цените да бъдат изразявани в това средство, което пък позволява то да изпълнява и третата функция на парите – на разчетна единица. В икономика, в която няма признато средство за размяна, всеки нематериален актив трябва да бъде оценяван през разменяните стоки, което ще доведе до голямо разнообразие от цени и ще направи икономическите изчисления много трудни. В икономика със средство за размяна всички цени на всички стоки се изразяват чрез една и съща разчетна единица. В такова общество парите служат за измерител, с който се остойностява междуличностната размяна. Те възнаграждават производителя до степента, до която той е допринесъл със стойността на произведените си стоки и показват на потребителите колко трябва да платят, за да придобият желаните блага. Сложните икономически изчисления стават възможни само с единно средство за размяна, което действа като отчетна единица. С това идва и възможността за специализация при комплексни задачи, за акумулирането на капитал и за уголемяването на пазарите. Функционирането на пазарната икономика зависи от цените, а цените зависят от общото средство за размяна, което отразява относителната недостатъчност на различните стоки. Ако това средство са лесни пари, възможността на емитента[13] непрекъснато да увеличава количеството им, ще попречи те да измерват точно алтернативните разходи. Всяка непредвидена промяна на количеството пари изкривява ролята им на измерител на междуличностната размяна и на проводник за икономическа информация.
Наличието на едно средство за размяна позволява икономиката да нараства, колкото е броят на хората, които са готови да използват това средство за размяна. Колкото по-голяма е една икономика, толкова по-големи са възможностите за придобивки от размяна и специализация и (може би по-съществено) толкова по-дълга и сложна може да стане структурата на производството. Производителите могат да се специализират в производството на капиталови стоки, чрез които да произвеждат стоки за крайния потребител след по-дълги интервали. Това позволява създаването на по-производителни и качествени продукти. В примитивните малки икономики структурата на добива на риба се състои от индивиди, които отиват на брега и ловят риба с голи ръце, при което целият процес трае няколко часа от начало до края. С нарастването на икономиката се възприемат по-усложнени инструменти и капиталови стоки. Производството на тези инструменти значително удължава времетраенето на производствения процес, като също така увеличава и производителността. В съвременния свят риба се лови с помощта на специализирани кораби, които се произвеждат с години и се използват десетилетия. Тези кораби могат да достигат до води, които са недостижими за малките лодки, и така да „произвеждат“ риба, която иначе не би била налична. Корабите могат да се справят с неблагоприятно време и да продължават улова при много трудни условия, при които съдовете с по-ниска капиталова интензивност безполезно биха останали в пристанището. Натрупването на капитал удължава процеса, но го прави и по-продуктивен за единица труд, така че да е в състояние да създава превъзходни продукти. Това е съвършено невъзможно за примитивна икономика, разчитаща на прости инструменти без натрупан капитал. Нищо такова не би било възможно, ако парите не играеха ролята на: