Бунтовниците и морските пехотинци бяха осуетили плана му. Накрая атомният заряд бе унищожил самия Ра.
Даниел бе решил да остане на Абидос. Ра не само бе експлоатирал жестоко местното население, но го бе държал в безпросветност и неведение относно миналото. Даниел можеше да им помогне, докато в същото време сам изучаваше корените на египетската култура. Освен това изживяваше приключение, което смяташе, че би могъл да види само на филм. Той дори се бе оженил за дъщерята на местния водач.
Даниел се втренчи в напукания таван. Чакаше го доста работа. Бе започнал да ограмотява местното население. През изминалите месеци бе научил Шаури, няколко от старейшините и други местни жители, проявили интерес, да разчитат йероглифите. Първите му ученици вече преподаваха основните познания, докато Даниел бе поел по-напредналите.
Днес се бе срещнал с учениците от своята група в тайните архиви на Нагада. Поколения тайни писачи бяха покрили стените в скрита стая с истинската история на подлостта на Ра, въпреки забраната на Бога на слънцето срещу писането. Първата работа на Даниел бе да препише йероглифите.
Той си спомни колебливия превод на Шаури на една част от писанията. „Когато се разбунтуваха онези на Омбос, Хатор бе изпратена като Око на Ра. Тя удави в кръв този свят, докато, ранена, влезе в гробницата на Ра, където оттогава потъна в сън.“
Даниел си спомни един египетски мит. За да потуши бунта на хората, Ра изпраща Хатор — богинята с котешка глава, покровителка на похотта и бързото отмъщение, да убие заговорниците. Но тя се опиянява от кръвта и планира да избие цялата човешка раса. Боговете, загрижени да не изгубят своите поклонници, създават бирено езеро, оцветено с малинов сироп. Жадната за кръв богиня го изпива, потъва в пиянски сън и се събужда лекомислена и похотлива, каквато си е била.
А сега митът е подкрепен с истинска история, помисли си Даниел. Благодарение на йероглифите. Ала един досаден вътрешен глас му прошепна: „Може би е по-добре да научиш тези хора на английски.“
Нагада преживяваше от земеделие и занаятчийство, но повечето от работниците бяха миньори. Градът бе разположен до находище от кварцоподобните кристали, използвани толкова широко в технологията на Ра. Това бе главен продукт за износ, макар хората да не получаваха нищо в замяна.
Износът можеше да стане печеливш, след като учените от Земята се запознаеха с някои от изделията, с които О’Нийл се бе върнал през Старгейт. Даниел се бе опитал да предупреди Касуф, бащата на Шаури, и другите градски старейшини относно етиката в бизнеса на Земята. Ала му бе трудно дори да обясни какво представлява една корпорация. За Касуф и останалите, пришълците през Старгейт бяха приятели, а може би дори герои.
Даниел можеше само да се надява местните жители да не променят отношението си.
Шаури се размърда и въздъхна. Отвори очи и му се усмихна сънено.
— Дан-йер — прошепна, произнасяйки името му на местното наречие.
Даниел й се усмихна в отговор и реши засега да забрави притесненията си.
Облицованите с мрамор зали на луна Туат не бяха подходящи за разговор на висок глас. Особено тази зала с пирамидалния си купол, чиито стени се събираха далече горе. Не за първи път Тот се чудеше защо Ра бе сложил на върха именно на тази постройка панорамен купол. Отвън имаше само безмълвни скали, опулени звезди и висящата в самуреното небе сивкаво-синя грамада на света, около който обикаляше тази луна. Дори след десет хилядолетия, планетата все още се възстановяваше от екологичната катастрофа. Според тайните архиви тук Ра бе намерил първите си слуги — работниците, построили Звездните порти, екзоскелетните шлемове и оръжията, които превръщаха в богове хората роби на Ра.
В архивите се намекваше за сключена сделка Ра да намери нов свят, където да отведе жителите от разрушената планета. Ала този нов свят се бе оказал Омбос — светът, удавен в кръв.
Тот вдигна очи към планетата. Които и да бяха тези първи слуги, те бяха строили добре. Дори от такова разстояние се виждаха правилните очертания на разрушените им жилища.
— Погледни ме, Амит да те погълне! — отекна гръмкият глас на Себек.
Тот въздъхна и насочи поглед към мъжа, който крачеше покрай колоните по централната пътека. Нямаше представа защо Себек продължава да шари с поглед наоколо. Именно той бе избрал това място за тайната им среща. Тот не бе споменал, че другите три божества, които можеха да се превърнат в Ра, бяха избрали същото място.
Трудно бе да се повярва, че много отдавна двамата със Себек са били деца от едно и също племе, изпратени да служат на Ра — хубави момчета и момичета. Бяха израснали съвсем различни. Тот се бе издигнал в администрацията на Ра и се бе превърнал в счетоводител на боговете. Физически той напомняше създанието, което носеше на главата си като символ на своята божественост. Тот бе бог с глава на ибис — а ибисът бе щъркелоподобна птица. С източени крайници и наченки на шкембе Тот не изглеждаше внушително в бялата си ленена пола.