Себек, от друга страна, бе бог-крокодил, известен с жестокостта си, един от планетните заместници на Ра, надзирател на надзирателите. Той имаше набито и мускулесто тяло на войн. И макар да не притежаваше грацията на загиналия Анубис, най-добрия боец на Ра, имаше сила в излишък.
В момента изглеждаше така, сякаш едва се сдържа да не използва силата си, за да счупи ръцете и краката на Тот.
Тот следеше с поглед крачещия войн. Напълно основателно бе уверен, че Себек няма да прибегне до такива насилствени средства, поне засега. Ала Тот бе научен да държи под око противниците, дори онези, които търсеха подкрепата му.
А именно това бе целта на тези тайни преговори — на чия страна щеше да застане административната машина?
— Няколко от хората на Хнум загинаха в юмручен бой със стражите хороси на Апис — рече Себек. Напоследък Овенът блъска силно Телеца. — Той извърна хладните си проницателни очи към Тот. — Не вярвам да ти съобщавам нещо ново. Твоите писари са отлични шпиони. Видях достатъчно доказателства за това на Уефен. Ра като че ли научаваше тайните ми в момента, в който ги научавах и аз. Себек спря да крачи и застана пред Тот. — Но тази система може да работи само когато има водач — сниши глас той. — Сигурен съм, че знаеш много. Но на кого можеш да го кажеш сега?
Тот не отговори. Истина бе, че писарите бяха полезни разузнавачи за Ра. Но сега Ра го нямаше, бе изчезнал за месеци след планирано кратко пътуване и посещение на затънтената планета Абидос.
От всички краища на империята на Ра войните-богове пристигаха през Старгейт на планетата Туат, а оттам прелитаха до луна Туат — Ра не позволяваше достъп през Старгейт до личното си убежище.
И на малката луна, където някога Тот се бе радвал на поста втори след Ра — като главен администратор — сега пристигаха един след друг войни и вицекрале. Техните служители проверяваха агресивността и решителността на другите фракции. Всички те бяха хищници, които Ра бе държал в клетки.
Но увереността, че Ра вече го няма, нарастваше. И войните започваха да пресмятат изгледите да заемат мястото му. А за по-неразумното малцинство — Себек и неколцина други — сметките отиваха далеч отвъд изброяването на бойците и взривните копия, използвани от тях.
— Аз съм най-добрият ти избор — продължи Себек. — Двамата с теб се хранехме на една маса. Заедно Му служихме.
Тот си даде сметка, че по време на целия разговор Себек нито веднъж не спомена Ра по име. Гласът на война премина в шепот.
— Спомням си как умираше от страх, когато Го беше разочаровал, как се ужасяваше от наказанието, което Той можеше да ти отсъди. — Себек прониза с хладен поглед стария си другар. — Помисли какво наказание мога да измисля аз. И ако няма да ми служиш заради добрите стари времена — тогава страхувай се от мен!
Той се обърна и остави Тот сам в залата. Тот отново вдигна очи към безжалостните звезди. Можеш да имаш доверие на Себек, че ще ти отправи директно предложение — и ще ти го поднесе като заплаха. Разбира се, имаше и по-лоши кандидати за властта. Себек можеше да събере могъща армия, за да грабне трофея. Но дори с подкрепата на Тот беше ли в състояние Себек — беше ли в състояние който и да е от бъдещите наследници — да задържи властта и да я опази от останалите претенденти? Или борбата на войните щеше да унищожи наградата? Да разруши незаменимите механични и човешки ресурси, благодарение на които империята функционираше?
А подкрепата на погрешен кандидат можеше да стане причина за смъртта на Тот. Ако Анубис беше сред тях, войн, отличаващ се с жестокост, която никой не бе в състояние да обуздае…
Но Анубис бе изчезнал заедно с Ра. И нито един от войните, влезли в залите на Туат, не можеше да се сравнява с него. Освен, ако Тот не започнеше много по-опасна игра.
Трябваше бързо да вземе решение, преди юмручните свади да се превърнат в битки с енергийни оръжия. Изгледите за успех бяха доста съмнителни. И което бе още по-лошо, нямаше възможност за маневриране, невъзможно бе да печели време, като преговаря със Себек и останалите, които търсеха подкрепата му.
Тот задейства шлема си и ибисът покри лицето му. Длъгнестото му тяло се движеше плавно към поставената цел. Той се насочи към долното ниво на пирамидата, където се съхраняваха машинариите. Съществуваха обаче планове на постройката, които не бяха въведени в архива, нито пък предадени в ръцете на писарите.