Други офицери от такъв висок ранг, които никога не си дадоха труда да научат този прост урок, бяха провалили кариерите си. Колега на Уест, ръководител оперативна група в Европа, веднъж бе пътувал от Рим до Съединените щати с голям Старлифтър, необявен в разписанието, само с помощничката си на борда. След като историята бе раздухана от вестниците из цялата страна, нещастният генерал бе получил назначение да брои пингвините в Антарктида.
Но макар да летеше по правилата, генералът разполагаше с достатъчно място, където да се разположи, след като самолетът се издигна. Това бе добре дошло за него, тъй като куфарчето му беше пълно с доклади, по които трябваше да вземе решение, преди приземяването на самолета.
Лицето му застина напълно безизразно, когато прегледа първата поредица документи, върху които бе поставен печат „Строго секретно“. Беше технологичната оценка на учените от Пентагона, които се бяха опитали да разглобят едно от взривните копия и отново да го сглобят. Разбира се, в доклада се долавяше известна предпазливост, но в същото време лъхаше и основателен оптимизъм. Макар учените да не обещаваха серийно производство на оръжията до две седмици, изразяваха мнение, че технологията е достижима.
Уест се намръщи. Единственото затруднение идваше от факта, че копията, както и всички други високотехнологични достижения, за които бяха докладвали Джек О’Нийл и оцелелите на Абидос разузнавачи, работеха на базата на подобен на кварц кристал. А единственият източник на този кристал на Земята бе Старгейт. Уест се запита колко ли бластери можеха да се произведат, ако телепортът или каквото там беше, се счупеше на малки парченца…
Така щяха да се решат два проблема — оръжията щяха да осигурят невиждана военна мощ на Съединените щати тук на Земята, като в същото време с разрушаването на Старгейт щеше да се затвори вратата към една враждебна вселена.
Генералът продължи да чете, обръщайки на докладите на оцелелите разузнавачи. Енергийни оръжия, телепорт, междузвезден кораб. Това бяха само някои от технологичните чудеса, които пехотинците бяха видели от другата страна на Старгейт.
Погледнато от друг ъгъл обаче… Уест потръпна, когато прегледа отново поверителния доклад на Джек О’Нийл. Старгейт едва не бе използвана като система за доставка на атомна бомба с увеличена мощ, чийто заряд бе достатъчен, за да изтрие цивилизацията на планетата. Дали възможните предимства си струваха риска?
Разбира се, О’Нийл бе съумял да използва телепорта, за да изпрати бомбата на междузвездния кораб и взривявайки го, бе сложил край на управлението на чуждоземеца, който си бе дал титлата Бог.
Но откакто тримата оцелели пехотинци, се бяха върнали на Земята, никой не бе преминавал през Старгейт. Уест не само бе затворил силоза, зад който се намираше артефакта, но бе поставил денонощна охрана от най-добрите морски пехотинци. Нищо не трябваше да влезе или излезе от тази извънземна измишльотина без неговата изрична заповед. Достатъчно трудности му създаваха заплахите на Земята. Не смяташе да включва цял нов свят сред рисковите фактори.
И все пак…
В доклада на О’Нийл се казваше също, че сред полезните изкопаеми на планетата Абидос има и огромни залежи от магическия кварцов кристал на Ра. Уест си даваше сметка, че колкото и да му се иска да отклони поканата на вселената, трябваше да обмисли и стратегическата изгода.
С готов запас от кварцовия елемент, техническата база на Земята — по-точно тази в Съединените щати — щеше да постигне огромен напредък. Нещо повече, САЩ щяха единствени да разполагат с новата технология. Японците нямаше да могат да се намесят и да узурпират продукцията, защото суровият материал, който бе в основата на технологичните чудеса щеше да бъде достъпен единствено за Америка. Щеше да извира от изкоп в една американска планина. Какво от това, че щеше да се налага да пътува милион светлинни години, за да достигне дотам?
Според доклада на О’Нийл миньорите на Абидос работели по доста неефективен — всъщност съвсем примитивен — начин. Очевидно това се дължеше на жестоката експлоатация на хората от извънземния бог. Ала положението трябваше да се промени. Ако тази нова технология се внедреше в производство, фабриките щяха да изискват редовни доставки — в големи количества. Това би била единствената икономическа причина, за да бъде запазен отворен този портал към неизвестното.