— Да вземем един друг пример. Темата на днешната конференция е пирамидата на Хуфу — започна той.
Доктор Аджами се покашля вежливо, за да привлече вниманието на Даниел, а след това му кимна, сякаш искаше да каже „това наистина е темата, моля ви, придържайте се към нея“.
— Същият аргумент може да приложим и за пирамидата на Хуфу. Повечето учени са убедени, че този шедьовър на инженерното изкуство трябва да е постигнат в резултата на поколения опит. Според тази теория Стъпаловидната пирамида на Джосер в Сахара, така наречената „плоска пирамида“ и големите гробници в Абидос се разглеждат като упражнения за разгряване, учебни упражнения, които водят до безпределно по-сложната и прецизно изработена пирамида на Хуфу.
Както мнозина от вас знаят, аз не се присъединявам към тази теория. Според мен пирамидата на Хуфу трябва да се е появила първа, за да бъде последвана по-късно от второстепенните постройки, които току-що упоменах. Данните в подкрепа на традиционната последователност на изграждане се базират на фолклора и писмените исторически паметници, създадени столетия след времето, за което говорим. Оскъдните свидетелства, с които все пак разполагаме, според мен навеждат на мисълта, че хората, живели покрай Нил, постепенно са забравяли как се строят тези сгради, а качеството на работата се е влошавало все повече и повече с всяко изминало поколение.
Още един контингент участници в конференцията стана и си излезе. Други хихикаха шумно, но Даниел продължи. Нямаше друг избор.
— За нещастие, множеството опити за определяне на датите на построяване на пирамидите с тестове със C-14 не са довели до окончателни резултати. Съществуват достатъчно противоречиви данни за доказване правотата на почти всяка теоретична позиция.
Задайте си обаче следния въпрос: Всички второстепенни пирамиди са гъсто изписани с имената на фараоните, дали заповед за построяването им. Мастабите, заобикалящи пирамидите, са покрити с картуши с имената и титлите на собствениците им, със списъци на жертвени дарове, дати на изграждане, кои богове са почитали, музикалните инструменти, на които са свирели и т.н. По правило в тези гробници откриваме изрисувани разкази, превъзнасящи множеството богоподобни качества на погребания там човек. Фараоните са най-големите егоисти в историята на света. И въпреки това на най-голямата от всички пирамиди, тази на Хуфу, не е написан нито ред. Никъде няма и драскотина — нито вътре, нито вън. Това логично ли ви се струва?
Един внушителен възрастен джентълмен, професор Ромни от университета Бъркли, се изправи на крака и го прекъсна.
— Това е интересна теория, професор Джексън, с която повечето от нас са запознати.
Някой в тълпата започна да тананика темата от „Зоната на здрача“, което предизвика у едни смях, а у други — объркване.
Ромни, висок и слаб мъж, не се смути. Той се взря в Даниел и продължи.
— Вие намеквате, че пирамидата не е била построена за фараон, тъй като на нея няма име. Но какво ще кажете за открития от Виз надпис с името Хуфу, изписано вътре в подпорната камера, запечатана от времето на изграждането си?
Даниел завъртя очи.
— О, моля ви! Това откритие беше шега, голяма измама, извършена от самия Виз.
Не само че не трябваше да казва такова нещо пред тази консервативна тълпа, а и определено не трябваше да го казва по този начин. Публиката избухна в гневно и бурно несъгласие. Неколцина от по-невъздържаните дори започнаха да дюдюкат. Още една група професори стана и излезе.
Професор Ромни извиси глас над крясъците.
— Така е прекалено лесно, професор Джексън. Ако си бяхте научили домашното, нямаше да ви се наложи да петните добрата репутация на един мъртъв човек, за да подкрепите теориите си — изрече той гръмогласно.
До този момент Даниел успяваше някак иронично да се забавлява от това колко зле вървяха нещата. За част от секундата това се превърна от забавление в смъртоносна враждебност.
— Преди да замине за Египет — поде той, — Виз се е похвалил, че ще направи важно откритие, което ще му осигури световна известност. Като използвал парите на баща си, той наел елитен екип експерти и ги завел при пирамидите в Гиза. Но след няколко много скъпи месеца те не могли да покажат никакъв резултат от усилията си. Затова Виз ги изгонил всичките и докарал от мините на баща си в Южна Африка банда златотърсачи. След по-малко от три седмици те „открили“ това, което изследователи, крадци и учени не могли да намерят цели четиридесет века — тайната стая, „запечатана от времето на изграждането си.“ В тази иначе празна стая те намерили онова, което изградило репутацията на Виз: дълго издирвания картуш с името на Хуфу. Картушът се явява на трите стени на камерата, но, странно, не и на стената, която Виз натрошил на малки парчета, за да влезе в стаята. Името е изписано с червено мастило, което не откриваме никъде другаде в Древен Египет. То е удивително добре запазено и, колкото и да е невероятно, е написано грешно.