— Много умно — Той изглеждаше наистина впечатлен от постъпката на Даниел. — Сега ще можете да умрете заедно.
Инстинктите на О’Нийл взеха връх. Преди противникът му да се усети, полковникът грабна дългия му жезъл, опря го в гърлото на шлема му и го изтласка назад. Едрият Анубис залитна към стената и О’Нийл дръпна пушката. Анубис обаче я държеше много здраво. Не можа да издърпа оръжието и в следващия момент в лицето му се стовари желязната чакалова ръкавица. Ударът го простря на земята.
Още преди да докосне земята, О’Нийл вече се търкаляше, за да избегне залпа, който знаеше, че ще последва. Секунда след това мястото, където беше преди миг, експлодира.
Коридорът беше точно толкова тесен, че полковникът да успее да се опре на стената и да изрита назад огромния си противник. Ударът изтласка Анубис в стаята на Звездната порта, но не го повали. Той възстанови равновесие и вдигна оръжието си за нов изстрел.
Когато видя какво става, О’Нийл се прикри зад ъгъла на коридора към голямата галерия. Изстрелът рикошира в камъка и потъна в тъмното. После О’Нийл направи единственото умно нещо — побягна.
Голямата галерия беше тъмна като черно индиго и полковникът се надяваше, че това ще му позволи да се скрие от Анубис. Той побягна колкото имаше сили във вакуума от светлина, преди да почне да губи равновесие. Обърна се и видя големият войник да разглежда стаята при Портата. Явно се оглеждаше за Даниел и останалите.
Скоро Анубис тръгна да търси О’Нийл, но не толкова бързо, колкото му се искаше на полковника. Стаен в тъмното, той виждаше приближаването на чакаловия шлем. След няколко крачки преследвачът посегна към яката си и продължи да навлиза в мрака. Преди да изчезне, О’Нийл видя, че шлемът се прибира в яката.
Едва доловимото скърцане на железните доспехи се доближи и после спря. О’Нийл се мъчеше да контролира дишането си и се вслушваше във всеки звук. После изведнъж същото скърцане, но по-отблизо изпълни коридора. Когато разбра какво става, за О’Нийл беше късно. Железният прът се размахваше по пода като бастун на слепец и се удари в крака на полковника.
О’Нийл бързо се отдръпна няколко стъпки и се заслуша в очакване. Без предупреждение, тоягата го улучи в устата.
О’Нийл продължи да отстъпва в нова посока, като отчаяно размахваше ръце във въздуха, за да се защити от невидимите удари. Оръжието свистеше като секира наоколо. Докато Анубис замахваше за нов удар, полковникът успя да забие лакът в носа на противника си. О’Нийл чу как оръжието пада на земята и се спусна по посока на звука. Той шеметно заопипва около себе си и хвана пушката едновременно с нейния собственик, който се опитваше да си я вземе. О’Нийл се опита да я измъкне, но мъжът беше много силен.
Тъй като знаеха, че който я притежава, ще победи, двамата се ритаха, удряха и бореха като в свирепа гладиаторска борба.
О’Нийл ползваше всички трикове, които знаеше, и все пак постигаше само равен. Най-накрая реши, че тази схватка е много опасна и отнемаща време. Пусна рязко оръжието и когато се втурна към Старгейт, чу как Анубис се строполи по задник.
5:205:195:18
Един самолет долетя откъм пирамидата и се сниши за атака. Ковалски насочи вниманието на всички към него и бавно започна да брои от пет надолу.
Никой не забеляза другия самолет, който идваше откъм дюните. При думата „хайде“ всички излязоха от прикритието и откриха стрелба. Първият самолет внезапно се вдигна и ги остави открити за огъня на партньора си.
Снопът пулс-снаряди мигновено покоси пет от момчетата. Друго загина случайно, застреляно от истеричните откоси на един от своите. Като разбра какво е сторило, момчето падна на колене, докато наоколо продължаваха да валят пулсове. Ферети го сграбчи, за да го довлече до скривалището. Момчето ревеше истерично, а това бе последното, от което се нуждаеха.
След минути изтребителите опитаха същия номер. Този път вместо една примамка имаше две. Другият самолет щеше пак да атакува иззад дюните, но щеше да ускори над каруците и да завие вдясно покрай пирамидата.
Лоша работа. Поради хаоса, който цареше, Ковалски не можеше да предпази необучените си войници. Те паднаха в същия капан.
Все пак Ферети разбра каква е работата. Измъкна се от укритието, оставяйки първия самолет да отмине, и стреля с гранатомета към втория.
Вторият пилот не можа да стреля, защото се концентрираше върху острия лупинг, който му предстоеше. Той тъкмо ускоряваше над каруците, когато Ферети изстреля последната граната. Тя експлодира отдолу на летателния апарат и пръсна корпуса му като стъклена чаша.