„Лошо куче.“
Чу се остро и кухо изпращяване, когато ръката се сбогува със ставата си. Анубис се извъртя точно на време, за да срещне тежък юмручен удар. Като машина, бутаща контейнер, полковникът изтласкваше Анубис назад със серия бесни удари по двете страни на лицето. О’Нийл продължи така, докато другият не се озова в стаята с медальона. Анубис и без това едва се удържаше на краката си, когато получи и едно коляно в замаяната си глава. След това О’Нийл го препъна с крак и го повали на земята, а после скочи отгоре му. Тялото на Анубис лежеше наполовината върху медальона, наполовината извън него.
Понесъл отпуснатата Шаури на рамо, Даниел я носеше през залата към медальона. Той нежно я постави върху него и започна истерично да търси някакъв начин да го включи. Опипа внимателно зловещата статуя на Хнум с надеждата да открие скрито копче или друго средство. Отчаян, той забеляза децата, които го бяха последвали до залата, за да видят какво ще стане.
— Помогнете — помоли ги настоятелно той с разширени от ужас очи.
Те само го изгледаха, сякаш бе циркова атракция и се отдръпнаха.
— Не се страхувайте — той се доближи, като слезе от платформата, придобивайки меко изражение на лицето си.
— Семун, семун — каза той, като се сочеше — Приятел. Децата разбираха какво им казва и някои от тях се захилиха на начина, по който той осакатяваше думите.
— Иа’ани!
Крясъкът на Ра изпълни помещението. Децата в миг се разбягаха на всички посоки.
— Времето за игри свърши — каза той и тръгна към тях. Даниел гледаше златния фараон като привидение от някой отдавна забравен сън. Брутално, зловещо хлапе, готово да го погуби, което тракаше със златните си сандали по студения мозаечен под в неравен такт. Даниел погледна отново към Шаури, която бавно се раздвижваше. Какво не би дал, за да й купи малко време.
Ра бе почти до медальона, когато Даниел се хвърли в атака. Без усилия Ра обезсмисли този ход — просто разтвори ръката си и запрати Даниел на медальона до Шаури. Все пак Даниел направи още един опит да притесни Ра, но този път последиците бяха още по-сериозни. Ра използва цялата парализираща сила на оръжието си. Главата и ръцете на Даниел бяха парализирани от жестока болка, с едно вдигане на ръка Ра го накара да коленичи и в следващия миг лицето му започна да се деформира, сякаш се оглеждаше в криво огледало. Всички части и органи на тялото му започнаха да се издуват и свиват, поради действието на кварца. Това малко подобие на Старгейт също го разбиваше на молекулярно ниво. Само след секунди Даниел щеше да е мъртъв.
Все още притиснат върху медальона, Анубис напрегна сили да отхвърли полковника. Докато го натискаше към земята, О’Нийл забеляза на китката на Анубис онова средство за активиране на медальона, което го бе виждал да използва, докато бяха пленници. Това беше истинският шанс да се свърши завинаги с тая работа.
— Много поздрави на цар Тут, копеле.
О’Нийл сграбчи ръката му и я тресна в пода. Този удар активира устройството. Мигновено студения, син лазерен лъч преряза въздуха на сантиметри от главата на Анубис.
Щом видя лъчът да се проектира върху диска на тавана, Анубис забрави болката в ръката си и направо подивя. С въртене, крясъци и блъскане, той се опитваше да отхвърли О’Нийл настрани. О’Нийл помнеше как светлината разсече дрехата на Шаури и напрягаше сили да удържи Анубис върху медальона. Бе напрегнал всички сили и чакаше момента, когато светлинното острие щеше да завърши обиколката си.
Когато синият лъч преряза въздуха до него, Ра мигновено реагира, като отпусна за малко зловещата си хватка. Дори сред тези страхотни болки Даниел разбра какво ставаше. О’Нийл. Той бе долу при медальона и се опитваше да покаже на него и Шаури пътя към спасението.
С последните си частици енергия Даниел се пресегна и сграбчи ръката на Ра. Ра не разбираше защо му е на Даниел да се хваща за ръката му и продължи мъчението, като засили действието на камъка. Даниел обаче не пусна ръката, въпреки опитите на Ра да се освободи.
Ра сам не разбираше в каква опасност се намира. Цилиндърът от синя светлина се затваряше. Щом видя това, Даниел предвкуси победата. Той напрегна усилия и хвана здраво китката на детето-цар с двете си ръце.
— Затвори си ръката! — изкомандва Даниел. Ра така се стресна, че си стисна ръката, а след това се помъчи да я дръпне.