Выбрать главу

Главата на Даниел се проясни. Като видя лъча само на крачка, той затегна хватката си и започна да дърпа Ра като пит-бул, забил зъби в нечии глезен. Щом погледът на Даниел започна да се прояснява, той забеляза нещо да се полюшва на врата на Ра — слънчевият диск, който Катрин му бе дала за щастие.

Щом го видя, Даниел дръпна диска от врата на Ра и успя да отскочи тъкмо в момента, когато светлинният лъч се затвори в цилиндър. Стената задържа ръката на Ра неподвижно.

Даниел и Шаури вече изчезваха, а с тях и част от ръката на Ра. Лъчът преряза като нож ръката на царя. Ра се олюля назад и започна да пищи неистово от болка, докато гледаше остатъка от отрязаната си ръка.

В замяна машината донесе отрязаната глава на предания му войн Анубис, чиято челюст още се гърчеше от напрежение като жива. Ра се строполи и започна да вика за помощ. Трябваше да стигне до саркофага. От опитите, които бе правил, знаеше, че машината може да възстановява органи. Но ако останеше на пода, докато кръвта му изтичаше, това знание щеше да е безполезно.

Изкрещя още веднъж на слугите си, но децата или бяха избягали, или се бяха скрили добре. Вбесен от това неподчинение, Ра се изправи и сам омота ръката в полите на златната си дреха. Затътри се към трона, като крещеше по пътя си и непрекъснато повтаряше заканата си да накаже жестоко всеки, който не бе се отзовал на повика му.

23

Върховна власт

О’Нийл веднага разпозна, че отрязаната ръка е на Ра. Средството за изтезания все още бе стиснато в дланта. Когато отмести поглед от обезглавения Анубис, видя Шаури и Даниел — пребити, замръзнали и изтощени.

Обзет от паника, О’Нийл се обърна към бомбата.

03:36 и продължаваше да намалява.

Дори Даниел да беше в съзнание, щеше да им отнеме много повече време да активират Звездната порта. Той знаеше, че първо трябва да спре бомбата, а после да съживи Даниел. Със спринт достигна до нея и започна да набира кода за преустановяване. След последните цифри О’Нийл натисна „Enter“ и въздъхна успокоено.

Но спокойствието му беше прибързано, механизмът продължаваше да цъка.

03:22 03:21 Шокиран, той зарови из паметта си. Какво бе забравил? Защо не работеше? Опита още веднъж и още веднъж се провали.

Вбесен, той посегна към електронния ключ, пъхнат в бомбата. Дръпна го силно и го изтръгна от гнездото му. Но бомбата все пак не спря да цъка.

Без амуниции, с доста поражения, само с ножове и щикове, Ковалски наистина нямаше много възможности. С изключение на Скаара, който беше готов да се бие докрай, останалите момчета бяха изтощени.

Самолетите се бяха приземили и Хоросите маршируваха към тях. Ковалски знаеше, че ще е безполезно да им се противопостави.

— Трябва да се предадем! — изстена той.

— Какви ги дрънкаш? — излая му Ферети.

— Ще загубим, ако започнем битка тук. Трябва да се предадем и да се надяваме, че О’Нийл още е жив.

— И да е жив, сигурно вече е в Колорадо.

— Не се тревожа за нас, Ферети, а за момчетата. Ако не се съпротивляваме, може просто да ги вземем в плен.

Тази възможност не се нравеше на Ферети. Да не се предава беше заложено в главата му още от първите дни на военното му обучение. Но щом погледна ранените около себе си, разбра, че Ковалски е прав.

Последният захвърли празната си пушка и тръгна към Хоросите по пясъка покрай обелиските. Скаара не можеше да повярва на очите си. Ферети също хвърли оръжието си и последва Ковалски с вдигнати ръце.

Пастирите ги последваха един по един с вдигнати ръце. Въпреки че опита, Скаара не можа да ги убеди да се бият до смърт. Щом и последното от момчетата мина покрай него, Скаара се отказа, хвърли пистолета си и последва другите.

Изминаха няколко метра встрани от барикадата и паднаха на колене. Ковалски се надяваше, че това ще ги спаси от избиване. Гвардейците бяха на около 50 метра, когато се подготвиха за стрелба. В тишината на пустинята звукът от отварянето на пушките прозвуча зловещо и много отблизо. Ястребите вдигнаха мерник, за да екзекутират противниците си на място. Може би ако ги видят да падат, момчетата най-накрая ще побегнат, помисли Ковалски. Той се изправи да посрещне първия изстрел, но в следващия миг сърцето и краката му спряха едновременно.

Чу се звук от барабани. Войниците погледнаха към пръстена от дюни, пуст до появата на оглушителното барабанене. Звучеше, сякаш хиляди барабани биеха със страшна сила без оглед на темпо и ритъм.

Един от гвардейците се обърна и стреля два пъти срещу предаващите се и тяхното укритие. Всички паднаха по лице, миг преди да чуят свистящите изстрели над главите си. Когато погледнаха пак, на хълма стояха хиляди мъже от Нагада. Още стотици идваха след тях, а звукът се засилваше.