Гвардейците останаха на позиция, въпреки че безпокойството им нарастваше. Ястребовите им глави се извърнаха и видяха, че други стотина души застават като стена между тях и самолетите им. Идваха още и още, блъскащи с лъжици по тенджери, размахващи ножове и миньорски кирки, събиращи камъни. Излизаха на върха на дюните не със стотици, а с хиляди, като всеки допринасяше за увеличаването на шума. Вдъхновените млади мъже танцуваха и викаха, погълнати от екзалтацията за пръв път в живота си да участват в опиянена тълпа. Като огромен звяр в окови, те бяха натрупали енергия, която всеки момент щеше да избухне.
Изведнъж на върха на най-високата дюна се появи Касуф. Щом вдигна ръце, той привлече вниманието на всички. Заповедта му да се спре шума се разнесе из тълпата и постепенно всички утихнаха. Той излезе пред гигантската орда. Ако искаше да ги спре, трябваше да направи чудо. Той слезе няколко крачки надолу по склона и се обърна назад, за да ги накара да замълчат.
Един от гвардейците използва случая да събуди отново страха от Ра. Той започна да крещи една молитва, която всички помнеха и знаеха добре:
— Атен-Ре тий харуха на’арап са, Хентен-Ре. Ра, богът на слънцето, многократно се отплаща както за верността, така и за предателството. Ра, господар на справедливостта.
Касуф вдигна високо жезъла си и отговори колкото му глас държи.
— Бани дхарам Ка — Върховна власт!
Изведнъж хората се юрнаха от всички страни, заливайки като прилив пустинята. Двамата гвардейци започнаха да стрелят на посоки, безсилни пред дивата атака. Пронизващ боен вик се изтръгна от тълпата. Никой не го беше планувал, но сега, когато цялото население викаше в един глас, това се превърна в източник на сила. Влудяващият звук ги караше да осъзнаят, че са един народ, борещ се за обща кауза. Те прииждаха като разбушувано море.
Ра изтича до саркофага и се просна върху каменната маса. Треперейки неудържимо, той придърпа савана, докато капакът се спускаше върху него. Приглушеният тътен на машината звучеше като приспивна песен. Той означаваше край на разяждащата болка и надежда, че ще се пробуди с нов израстък, който след време ще се оформи в ръка. Но имаше и още нещо. Да бъде в саркофага за Ра означаваше ненарушим покой и здрав мъртвешки сън. Това съоръжение беше единственото нещо, към което беше привързан. Той влизаше вътре всеки път, когато искаше да се разтуши от самотата.
Ра нямаше близки или роднини. Той не вярваше никому освен на децата, които обаче бяха така зле образовани, че не бяха истински другари. Бяха по-скоро нещо като домашни животни. Но нямаше никой, с когото да поговори. Той не бе отстъпвал в спор от хиляди години, не бе правил компромиси дори за нещо дребно. По съвет на господаря си, той бе забранил писмеността и изучаването на предробската култура. Почти сто години под негово управление и поданиците му бяха вече с промити мозъци. Той бе господар на собствената си съдба и сега светът му показваше какво е постигнал. Но този свят беше пуст. Ето последиците от това да бъдеш толкова млад и толкова древен едновременно.
Тъкмо когато капакът се спускаше над него, сякаш го връщаше в утробата, той чу оглушителния шум навън. Уплашен, той се измъкна от саркофага и се затътри към покоите си. Доближи се до прозореца и видя спектакъла, който се разиграваше на пясъка. Когато войните му се обърнаха в бягство, видяното му беше достатъчно. Време бе да си спасява кожата.
Отиде до контролната кутия и препрограмира инструментите. Повдигачите започнаха да свирят, а кварцовите обръчи задействаха механизма за прибиране на стените. Когато големите златни панели на космическия кораб започнаха да се затварят, някой от децата, събрани под статуята на Хнум, заподскачаха върху кварца, както бяха видели да прави Даниел. Опитваха се да избягат, преди Ра да изпълни заканата си да ги накаже.
Тълпата прииждаше от всички страни като пасаж пирани. Хората се спуснаха върху войниците и започнаха да ги разкъсват буквално на парчета. Атаката продължи, докато боговете не се превърнаха в кървави петна по ръцете на народа.
В същото време хиляди други се спуснаха по рампата към масивната каменна врата. Със съвместни усилия под предводителството на Ковалски, те лесно я повдигнаха и я подпряха с камъни, за да стои отворена. Мнозина от тези, които преминаха, все още се суетяха от вътрешната страна на вратата и събираха смелост да навлязат в мрака и да се изправят срещу самия Ра.
Атаката нямаше точен план. Това всъщност беше спасителна операция, целяща да предпази от Ра Шаури, земните жители и пастирите. След като Хоросите бяха унищожени, работите отвън станаха доста хаотични. Касуф свика спешен съвет на старейшините.