— Е, какво може да се очаква от някой неграмотен каменоделец? — попита Ромни.
В този момент Даниел вече беше напуснал подиума и крачеше нагоре-надолу по сцената като гладен цирков тигър. Той отиде при черната дъска и с учудваща бързина надраска поредица йероглифи.
— Това е символът, който Виз твърди, че е открил в подпорната камера. Е, всички ние знаем, ако сме си написали домашното — той стрелна Ромни с поглед, — че Виз е носел със себе си изданието от 1906 година на „Материя Хиероглифика“ на Уилкенсън, публикувано в Амстердам от Хейнис Букс. Прилежни студенти като вас, професоре, не може да са пропуснали да забележат, че в следващото издание издателите са включили извинение, изброяващо печатните грешки в предишното издание. Този списък включва и йероглифа за името Хуфу Отпечатана е погрешно първата съгласна в името на Хуфу. Трябвало е да изглежда така…
Даниел нарисува една почти идентична поредица от символи вертикално по черната дъска.
— Какво изключително странно съвпадение, че картушът, намерен от Виз, съдържа точно същата грешка! Ако някой каменоделец беше написал погрешно името на фараона, той е щял да бъде наказан със смърт, а стената щеше да бъде разрушена и построена отново.
Даниел замълча за малко и погледна професора с неприязън, като добави:
— Но вие сигурно вече знаете това, защото изглеждате като човек, който се отнася сериозно към домашното си.
Последните думи бяха изречени в момента, в който вбесеният професор Ромни се беше запътил към изхода на залата за конференции. Преди да излезе, той се обърна за един прощален залп.
— Звучите като лошо телевизионно шоу или като онази книга, „Колесниците на Боговете“ — Това предизвика няколко изкисквания и тук-таме ръкопляскания, но Даниел усещаше, че отново е спечелил част от публиката на своя страна. Няколко от важните фигури все още бяха в залата и той се надяваше, че сега са готови да слушат.
— А сега, ако може, нека се върнем малко назад. Вероятно истинските начала на тяхната цивилизация лежат заровени в пресъхналите речни корита на Западна Сахара…
— Професоре, може ли за момент.
Най в дъното на залата стоеше жена с елегантна, скъпа рокля и прекалено големи очила, която изглеждаше на около 60 години. Всъщност беше много по-стара.
— Позволете ми първо да кажа — започна тя с едва доловим акцент, — че познаването ви на фактите е впечатляващо. Имам само един въпрос: Кой според вас е построил пирамидите?
— Точно там е цялата работа — отговори й той. — Нямам никаква представа кой ги е построил и защо.
В залата се надигна колективен стон на разочарование.
Стилната възрастна дама кимна отсечено, сякаш беше удовлетворена от отговора, след това се обърна и си тръгна.
Един набит брадат мъж с тясна риза извика предположението си с псевдо-британски акцент:
— Загубеният народ на Атлантида?
Хората, все още останали в публиката, се засмяха и след това започнаха да си събират нещата.
— Или може би Марсианците!
— Не съм казал това — защити се Даниел.
— Не, но се канехте — отвърна му язвително брадатият.
— Въобще не разбирате за какво става дума — каза той. Атмосферата в залата беше горе-долу толкова интелектуална, колкото в някой училищен стол по време на масова битка с храна. Повече от половината от аудиторията си беше отишла и хората продължаваха да си тръгват. Даниел порови из купа документация пред себе си, намери съобщението, което му трябваше, и направи напразен опит да продължи, като заговори в микрофона, без да вдига поглед.
— Нови геологически данни датират Сфинкса към един много по-ранен период. Като знаем, че това е така, трябва да започнем преоценка на всичко, което през годините сме приели за корените на египетската култура. Просто трябва да започнем от самото начало…
Когато вратата се затвори зад последната група участници в конференцията, доктор Аджами, който все още търпеливо седеше на подиума, се доближи до Даниел. Настроението му беше неприветливо.
— Много, много съм разочарован от теб, Даниел. Мислех, че се бяхме разбрали да не обсъждаш тези глупости тук днес. Поех риск, като те представих, опитвайки се да ти направя услуга, но сега се опасявам, че ти погуби кариерата си. Довиждане — След това Аджами се присъедини към останалите във фоайето.