Това беше мигът, заради който бе изминал целия път от Лос Анджелис, и той не го разочарова. Изумен и зарадван, той стоеше там и зяпаше древния камък.
Междувременно Катрин Лангфърд се появи на вратата, кимна за поздрав на останалите и влезе в стаята. Като почака известно време, тя извести присъствието си на Даниел.
— Радвам се, че успяхте да дойдете при нас.
Даниел се обърна и я погледна. Устните му се размърдаха в опит да каже нещо, но от тях не излезе нищо. Той още веднъж погледна огромния монолит, преди да й зададе логичния въпрос.
— Къде намерихте това нещо?
— Платото на Гиза през 1928 година — обясни тя и се приближи до него. — Виждате, че има два кръга йероглифи. С помощта на доктор Майерс успяхме да разчетем вътрешния пръстен, който представлява много ранна форма на йероглифно писмо. Но външният ни взе здравето. Символите, както виждате, не приличат на нито един от онези, които познаваме. — Катрин го остави да погълне информацията и след това разклати стръвта под носа му.
— Въпреки че показахме тези знаци на неколцина експерти, включително и на един-двама от хората, които онзи ден си излязоха по време на сказката ви, никой до този момент не е успял да ги разгадае. Като Шамполион с Розетския камък и ние смятахме, че двата надписа може да са паралелни преводи, но ако са, не можем да открием приликите. Не ни помага и фактът, че текстът е изписан в кръг без никаква видима пунктуация.
Докато доктор Майерс се впусна в пространно обяснение за различните програми за дешифриране, които са използвали, вниманието на Даниел беше привлечено от превода, написан на преносимата черна дъска близо до камъка. Известно време той слушаше с половин ухо, но накрая го прекъсна:
— Това е напълно погрешно.
Той отиде при дъската, изтри думата „Време“ и написа „Години“.
— Извинете, не ви разбрах! — задъха се Майерс и излезе напред да защити превода си. Погледна към Катрин за подкрепа, но тя му направи знак да се отдръпне, което той стори неохотно.
Даниел нямаше никакъв проблем с йероглифите. През последните три години беше научил едва ли не перфектно този мъртъв език, предшественик на писмената система, използвана от фараоните. Въпреки че много от символите оставаха същите, граматиката беше коренно различна. На света имаше вероятно не повече от десет човека, които можеха да разчетат тези ранни символи. Даниел погрешно сметна, че доктор Майерс е един от тях и заговори на изтъкнатия си колега през рамо, докато работеше.
— Използвали сте Бъдж, нали? Защо продължават да преиздават книгите му? — Като триеше и пишеше отгоре с невероятна скорост, Даниел навлезе в някакъв хипнотичен ритъм, опитвайки се да улови не само буквалното значение, но и смисъла на ръкописа. Изведнъж спря озадачен.
— Виж, това е странно — каза той повече на себе си. След думата кебех има адвербиално седжеменеф с делим предлог — Той се обърна бавно към Майерс и попита: — В неговия саркофаг? — Даниел сгърчи лице, сякаш неадекватността на превода му причиняваше физическа болка. — Не мисля, че е така — каза снизходително той. — Смятам, че „зазида и зарови“ е малко по-точно.
Докато Даниел продължаваше да работи, останалите в стаята си размениха невярващи погледи. Всички те бяха гледали Майерс, чиито научни степени и академични награди бяха поставени на видно място в рамки по стената на кабинета му, да се бори седмици наред, за да преведе надписа. Скоростта на Даниел беше невероятна. След няколко минути той привърши и отстъпи назад от дъската, като застана при камъните, той прочете на публиката си дума по дума (или йероглиф по йероглиф) древния надпис.
— Текстът започва оттук и гласи: „Един милион години на небето е Ра, бог на слънцето. Зазида и зарови тук за вечни времена своята…“
Той отиде при дъската и използва гъбата като меча на Зоро, за да ликвидира последната дума от превода на Майерс: — … не „Врата към небесата“. Правилният превод е: Старгейт (Звездна порта).
След това той прочете надписа още веднъж. Всички се взираха в Даниел, поразени от тази внушителна демонстрация на умение. Доктор Шор мина на пръсти зад Майерс, прошепна нещо в ухото му и го потупа по задника.