Като видя какво са донесли, старецът вдигна жезъл високо над главата си и извика за поздрав. Ловците отговориха със същия жест, а след това цялото племе се обърна с лице към пещерата, издълбана отстрани на хълма. В един глас те отправиха поздрав към чудатия млад ловец с кафяво-кехлибарените очи.
Момчето хладно им отговори.
Тази нощ, след като племето беше пирувало, ловците започнаха своя танц около централния огън. Те носеха издълбани дървени маски, зловещи шлемове, изрисувани по подобие на животните в техния свят: хипопотама, чакала, бивола, ястреба, газелата. Както винаги момчето остана встрани от другите. Намери един голям гладък камък доста далече от огъня и седна там да наблюдава безстрастно ритуала. Забеляза колко се плашеха всички, когато заставаха лице в лице с някоя от животинските маски. Всеки път, когато някой от танцуващите се отделяше от огъня и разклащаше глава срещу зрителите, всички, не само децата, отскачаха назад и пищяха от истински ужас.
В един момент танцьорът с глава на чакал тръгна да си пробива път през кръга от зрители, които се разпръснаха с писъци във всички посоки. Той стигна с танц до камъка, където седеше момчето, с намерението да го включи в празненството, като го уплаши здравата. Танцьорът разтърси глава и издаде серия от грухтящи звуци, но с нищо не можа да накара момчето даже и да трепне. През отворената уста на маската мъжът погледна момчето в очите. Миг по-късно уплахата връхлетя не детето, а възрастния ловец. Препъвайки се назад, той се върна при огъня и в кръга на останалите танцьори. Въпреки че всички бяха свидетели на случката, никой не я възприе като особено странна. Всеки от членовете на племето на свой ред беше ходил при момчето в опит да го примами към общия живот на групата. Мнозина се връщаха от срещата със страх.
Момчето от своя страна не чувстваше някаква особена злонамереност към тези хора. От време на време усещаше нещо като благодарност, макар да знаеше, че не веднъж са обсъждали дали да не го убият, за да успокоят майките. Възприемаше ги като по-нисш вид и знаеше, че е предопределен да се превърне в един от онези хора, които племето срещаше от време навреме, — същества които живееха отделно от която и да е група.
Докато горещината и шума от огнения им танц продължаваше, се случи едно мистериозно събитие, незабелязано от нито един член на племето. Луната тази нощ беше пълна, жълта и чезнеща на хоризонта. През друга, по-тиха нощ, в лагера някой сигурно щеше да забележи голямото триъгълно очертание, което се плъзгаше по небето и хвърляше странна правоъгълна сянка върху горната половина на пълната луна. То постоя там за миг, като закриваше лунната светлина, преди да се хлъзне в потъмнялото нощно небе. Усетило нещо смущаващо, момчето се обърна да погледне зад себе си, но дотогава сянката беше изчезнала.
Часове по-късно, докато лагерът спеше, същата тази безшумна сянка още веднъж обиколи луната. Нещо кръжеше над лагера, наблюдаваше, чакаше. Забелязаха го само глутница чакали, вечно нащрек за преследвачи. Те излаяха и се втурнаха да бягат. Очите на момчето се отвориха и се приковаха в полюшвания като камбана от вятъра птичи череп, закачен на шатрата му — животинска кожа, завързана за поредица от колове, която осигуряваше сянка през дългите горещи следобедни часове. През лагера прошумоля неестествен ветрец, после внезапно замря. Момчето се изправи с любопитство. Скоро премина още един порив, само че този път не замря. Превърна се в постоянен вятър, който постепенно набираше мощ. След няколко секунди вече се бе превърнал във вихрушка, която събуди всички. Тя ставаше все по-силна и първо една палатка, а после и друга се срутваше или се вдигаше по вятъра. Сега вече Старецът беше на крака, движеше се из лагера и надвикваше бурята, давайки заповеди за изтегляне в пещерата на хълма.
Отгоре се появи ослепителна светлина. Малко на север от лагера върху пустинната равнина засия квадратен лъч, блестящ като слънцето. Докато той бавно пореше нощта към тях, хората от племето се разбягаха ужасени надалеч от светлината. Старецът като възпираща сила запазваше самообладание и насочваше към планината всички, които успееше да открие.
Първият импулс на момчето беше да се подчини на мъжа и да тръгне с останалите, но след това спокойно се обърна и пое направо към светлината. Любопитството му бе по-силно от страха. Старецът му нареди да се скрие, но момчето продължи през хаоса от вятър и светлина и стигна до края на лагера. Погледна право в бялата светлина, сияеща отгоре. И докато протягаше ръка нагоре към светлината, може би за пръв път усети чувство, което не можеше нито да скрие, нито да контролира. Това беше възбудата. Възбудата, която съпътства чувството за избавление. Възбудата, която напълно естествено изпитваш, когато пред теб се разкрива съдбата ти.