Компютърът в стаята на Даниел бе прототип 586, а машината на О’Нийл беше от онези, които и семейство Флинтстоун сигурно са имали из къщи. Загубил търпение, той огледа стените за някакви указания. Имаше карта на Съединените щати, карта на звездите в северното и южното полукълбо и плакат, озаглавен „Метричната система.“ За нещастие на крадеца това бе най-скучният кабинет, в който някога беше стъпвал. Точно тогава видя пазача, или поне силуета му като изрязан на матовото орнаментно стъкло. Хигинс спря при повредената ключалка и дъхът на Даниел секна. След миг часовият продължи към тоалетните. Даниел прецени, че има две минути, докато той се върне.
Когато погледна пред себе си, на екрана беше изписано следното:
О’Нийл, Дж. полковник в оставка две години — върнат на действителна служба един месец.
Странно. Какво толкова важно имаше в покривния камък, че да върнат О’Нийл от оставка? И защо точно него? Какво имаше у О’Нийл, което да накара мозъчният тръст в канцеларията на генерал Уест да реши, че той е най-квалифициран за тази работа?
Даниел потърси в компютъра още няколко пъти, но всеки път единственият отговор беше: Секретно — достъпът отказан. За ум като този на Даниел, който процъфтяваше от прилива на нова информация, това бяха едва ли не най-обезсърчителните думи, които можеше да си представи. Утре ще дойдат в кабинета му и най-малкото ще го уволнят. В най-лошия случай — той дори не искаше да мисли за всички неприятности от правен характер, в които можеше да се забърка. Но независимо от това което щяха да му сторят ВВС или морската пехота, знаеше, че лошата му и без друго репутация сред колегите сега вече е на път към следователя по смъртните случаи.
Той побутна леко вратата и надзърна навън. Беше чисто, но Даниел не помръдна. Нещо не беше в ред. Той отново затвори вратата и се доближи до стената. Какво правеше О’Нийл с карта на съзвездията, със звездна карта? „… един милион години на небето…“ Един продължителен миг той се взираше в диаграмата, докато умът му бавно набираше скорост, след което запрепуска като прегряла парна машина, докато не се сблъска с идеята. Той буквално зяпна. Без да знае какво друго да направи, той се пресегна и откъсна картата от кабърчетата, после бързо напусна кабинета. Вече бе преминал половината разстояние към компютъра си, когато последният лъч светлина проблясна през затварящата се врата върху празната кана за кафе на бюрото.
Ослепително-бялата светлина на компютърния скенер преминаваше по повърхността на картата на О’Нийл върху набързо разчистената маса, дигитализираше знаците й и ги въвеждаше в компютъра. Даниел работеше като шесторък демон — беше в състояние на пълна концентрация. Надвесен над клавиатурата, той изолира няколко от главните съзвездия, после раздели екрана и започна да ги сравнява едно по едно с мистероглифите, които вече беше вкарал на диска. Съсредоточи търсенията си върху Орион заради това, че се виждаше и от северното, и от южното полукълбо. Два от символите на покривния камък бяха сходни, но не съвсем. Даниел се облегна назад и погледна изящната статуетка от 1400 година пр.н.е., която бе поставил върху компютъра, единственият му свидетел.
— На прав път ли сме?
Тя не каза нищо, но Даниел се изправи на стола и въведе няколко нови параметри, които му позволиха да завърти съзвездията като триизмерни предмети. Почти веднага откри силна прилика между Орион и един от загадъчните символи във вътрешния кръг. Същият символ се явяваше и в елипсовидния картуш в центъра на камъка. Но сходството не беше абсолютно. По-малките звезди, свързани със звездата Бетелгиус и образуващи „лъка на ловеца“, ги нямаше. А Ригел не беше свързан със Сириус по традиционния начин.
Тези думи: „по традиционния начин.“
Даниел се изправи, отиде при библиотеката в другия край на стаята и направи нещо, което не му се беше случвало от години. Направи справка с творбата на професор Бъдж. Като отвори на приложенията отзад на книгата, той откри друга карта на съзвездията, различна от първата. Усмихнат, той отново седна. Погледна още веднъж екрана, после книгата, после в очите на египетската си съучастничка.