Всеки път той изтегляше по една линия между точките на срещуположните страни на куба и в крайна сметка се получиха три пресичащи се линии.
— Картушът ни дава тези точки.
Генерал Уест зададе очевидния въпрос.
— Имате шест точки, а казахте, че ни трябват седем.
— Да, тези символи определят точно положението на крайната точка, но за да се състави карта на пътя към дадено място, трябва да имаме отправна точка.
— Много ми е неприятно, че трябва да повдигна този въпрос — изкиска се безкрайно неприятният доктор Майерс, на когото очевидно му доставяше удоволствие, че прави точно това, — но на картуша има само шест символа. Къде е седмият?
Даниел не можеше да повярва, че от всички хора точно доктор Майерс не разпознаваше седмия знак. Щеше да е много просто да унизи проядения от червеи педант. Даниел обаче реши да обърне цялата работа на игра.
— Това, което казва моят уважаван колега, е, че за неспециалист символите изглеждат само шест. За откриването на седмия са нужни опитни египтолози като нас, тъй като отправната точка не е вътре в картуша, както бихме могли да очакваме, а тук долу, под него.
Даниел допълни скицата, като нарисува елипсата, ограждаща съзвездията-символи, и накрая с две движения — знака с формата на обърнато У, който излизаше от долната част на картуша. Завършената рисунка изглеждаше като високо овално огледало, сложено на два крака.
— Този символ най-отдолу е отправната точка. Това е рисунка на мястото, където е намерена таблицата. — Даниел започна да рисува йероглифа на дъската. — Нали виждате тези две, ъъ, две такива смешни човечета от двете страни на пирамидата с един слънчев лъч точно отгоре. Това е и древният йероглиф за Земя. Слънчевият лъч означава бога Ра.
Даниел зачака някакъв коментар, въпрос, каквото и да е. Още една публика ли щеше да си излезе от лекцията му с отвращение? Всички се взираха в рисунката, опитвайки се да проумеят последствията от онова, което им беше казал. Тъй като всички те знаеха какво е заровено под покривния камък, знаеха и какъв ще е следващият логичен ход. Както можеше да се предположи, първа проговори Катрин.
— Той го направи — обяви тя и стовари юмруци върху масата.
— Какво съм направил? — попита Даниел.
Доктор Майерс все още хранеше съмнения.
— На устройството няма подобен символ — припомни той на всички.
— Може би има йероглифен еквивалент или някакъв друг вид изображение.
Какво беше чул Даниел току-що?
— Устройство ли? — попита той без да се обръща отделно към някого. — Какво устройство?
Доктор Шор примигна. Току-що беше нарушила заповедта за непредаването на секретна информация на Даниел. Тя погледна Ковалски, а той й отвърна с поглед, който казваше: „Затваряй си устата да не стане беля“.
Катрин се изправи на крака. Погледна първо полковник О’Нийл, после генерал Уест.
— Смятам, че трябва да му го покажете. Той е единственият човек, който може да го идентифицира.
Уест погледна О’Нийл и се престори, че обмисля. Всъщност беше взел решението по време на разговора си с Даниел преди няколко минути.
— Покажете му го.
О’Нийл кимна на Ковалски. Той отиде при задната стена и приплъзна един капак, под който се разкри контролно табло, натисна едно копче и цялата стена започна да се плъзга настрани. Зад нея се разкри огромен прозорец в ниша, който гледаше към една много по-голяма стая отдолу. Още преди да отиде на прозореца, за да види какво има в стаята, Даниел внезапно проумя колко чудовищно голям е силозът за ядрени ракети, преустроен или не. Целият лабиринт от канцеларии със стола, който му се беше струвал толкова обширен, беше само малка част от общото пространство.
По пода на силоза беше струпана всевъзможна сложна машинария за операции от изключително високо техническо естество. А в центъра на този стоманен пейзаж от компютри, жици, сензори и стоманени плоскости се намираше огромен пръстен. Същата загадъчна чудесия, която Катрин видя да се възправя от един прашен гроб в средата на нищото преди повече от шейсет години. Сега той изглеждаше като централния компонент на една единствена безкрайна лъскава машина.
— Какво, по дяволите, е това? — бе единственият въпрос на Даниел.
— Старгейт — това е твоята Звездна порта — отвърна му Катрин.
Даниел усети как мозъкът му отказва, сякаш при този приток на странна информация умът му беше засякъл. Дебелият пръстен, повече от три пъти по-висок от него, беше качен на издигната стоманена платформа. От пода до платформата откъм вътрешната част на пръстена се издигаше широка рампа. Сега, когато беше изчистен и излъскан, материалът не можеше да се сбърка с метал. Той изглеждаше по-скоро на опал, полупрозрачен, но леко пречупващ светлината около себе си в няколко цвята едновременно.