— Шеврон едно скачен — провикна се Стори. Колелото обърна посоката си, докато отгоре застана втората фигура на картуша — Змиеносец. Но този път се отвори един от подобните на мида шеврони близо до долната част на Старгейт. При това стаята започна да се изпълва с някакво нискочестотно бучене, което с напредването на процедурата по отключването ставаше все по-силно. Постепенно всичко в стаята започна леко да трепти.
— Шеврон три скачен — предупреди Стори стаята. После докато продължаваше да чука по клавишите, без да вдига поглед от клавиатурата, каза на Даниел:
— Направи ми една услуга и хвани тази чаша за кафе. Даниел се пресегна и сграбчи чашата, която се придвижваше с вибрации към ръба на масата.
— Благодаря.
— Няма защо.
— Шеврон пет е скачен.
Докато отделните части на „адреса“ се насочваха към горния край на Старгейт, а виещото бучене от машината се усилваше, атмосферата в стаята ставаше все по-напрегната. Даниел повтаряше наум имената на съзвездията: Змиеносец. Козирог, Еднорог, Стрелец, Орион и накрая седмия символ — Земя.
— Шеврон седем е скачен!
Щом седмия знак застана на мястото си, друсането в стаята намаля и премина в дълбок плътен тон. Звучеше почти като най-ниската възможна нота на стар орган. Даниел погледна Катрин, а очите му питаха дали това се е очаквало.
Преди да има възможност да отговори, кабината се изпълни с втора „нота“, по-висока от първата, която нахлу през предпазния прозорец. Звукът произведе смущаващ ефект върху Даниел, но той искаше да зададе на Катрин един въпрос.
— Шшшт… — С пръст на устните тя затвори очи и каза:
— Слушай.
Даниел се заслуша. Прозвуча трета нота, после четвърта, всяка следваща с малко по-висока честота. Странното беше, че всяка нота беше толкова различна от другите, макар и да се сливаха. Тогава той разбра. И когато прозвуча седмият и последен тон, той се усмихваше. Пръстенът беше произвел една единствена хармонична нота, много по-сложна, отколкото Даниел, страстен поклонник на класическата музика, можеше да си представи. Това не беше музика, но беше красиво.
Тогава започна да става нещо много по-странно. Като бледи змии, издигащи се във въздуха под звуците на свирката на факир, от кварцовите камъни, разположени по предната част на Старгейт, заизлизаха седем струи светлина. Сродна с лазерни лъчи, но очевидно подчинена на различни физични закони, светлината започна да струи към центъра на пръстена. Буквално се изливаше, сякаш някой беше пуснал система от градински маркучи и от тях бе заструила течна светлина. Лъчите, изливащи се нагоре от най-долните камъни, се държаха не по-различно от онези, които идваха отстрани или отгоре. Някак подобни на ярки течни въжета, те се поклащаха към центъра в произволен виещ се танц, преди да се разпръснат във въздуха.
— Супер гот — ахна Стори.
Катрин и Даниел го погледнаха в съгласие, после се спогледаха онемели.
Когато филизите светлина се удължиха, те се вплетоха едни в други и бързо започнаха да се разстилат, докато образуваха тънък слой плътна трептяща повърхност като тънък лист живак, разпънат върху празния център на пръстена.
Деликатната красота на картината заедно със странната хармония на тона предизвика вълна от еуфория у мъжете и жените в кабината. Всички се обръщаха, за да намерят потвърждение на обзелото ги чувство, като се усмихваха на останалите.
Но секунди по-късно настроението се промени драматично. Миражът натрупа маса и започна да се плиска напред-назад като гъста локва развълнувана вода. След това избухна в стаята като гигантски ветрен конус, внезапно посегнал да сграбчи лицата им. Всички неволно се дръпнаха рязко назад, а някои паднаха на пода. Някой започна да пищи да го изключат, да го изключат, но преди да имат време да реагират, енергията беше засмукана бясно обратно през пръстена и изстреляна от другата страна с поразяваща, безбожна скорост, което създаде илюзията за тунел от устремна светлина или за бучащ кръгъл водопад, изливащ се право надолу към ада с два милиона километра в час. Само че този не се изливаше надолу. Беше обърнат настрани, насочен към далечната стена на силоза, и се носеше стремглаво към някакво място, много по-далечно от ада.