В този момент вече всички компютри в кабината надаваха писъци като при заколение, светлините пулсираха, със съскане се сипеха разпечатки, а техниците, прикрепени към всяка от машините, се мъчеха с всички сили да се справят с входящата информация.
Катрин изкрещя на хората, стоящи най-близо до прозореца за наблюдение, за да провери дали войниците около Старгейт са добре. За щастие бяха.
— То се насочва само! — извика един техник в дъното на стаята. Доктор Шор прескочи някакъв захвърлен кабел и се втурна да види какво има при него. Мъжът й показа детайлна схема на вселената с пулсираща на екрана синя точка, която представляваше Земята. През монитора започна да преминава малко червено кръстче, което напусна земята и пое през галактиката, докато накрая спря в другия края на екрана. С разширени от изумление очи Шор извика на Катрин.
— Спря в една точка на Цирийската галактика. Станало е грамадно. Може да е луна или нещо такова, може би голям астероид.
— Цирийската галактика ли казахте? — Даниел се чешеше по главата. — Това не е ли…?
— От другата страна на познатата вселена? Да, там е — Катрин беше нервна, но очевидно се наслаждаваше на момента.
Телефонът иззвъня и Стори бързо го вдигна, без да спира да чатка по клавиатурата. Беше генерал Уест, който се обаждаше от стаята точно над тях. Докато техникът слушаше, на лицето му постепенно се изписа недоверие.
— Какво? — попита невярващо той, но в следващия момент тонът на гласа му се промени. — Да, сър. Тъй вярно, сър, веднага, сър.
— Какво има? — надвика шума Катрин.
— Искат да изпратим сонда през пръстена — обясни Стори с разширени от скептичност очи.
— Сонда ли? — Катрин нямаше представа какво иска генералът. Тъкмо се канеше да вдигне отново телефона, когато видя, че двама войници вкарват някакво устройство с големината на хладилник с дълга механична ръчка — Подвижната Аналитична Лабораторна Сонда, Палсът, както още го наричаха, беше избутан до основата на една рампа, която водеше към Старгейт. Това беше огромно чудато едноръко стоманено чудовище, произведено от Кал Тек в Лос Анджелис, което изглеждаше като шейната на Дядо Коледа, преустроена за двадесет и трети век: миниатюрни видеокамери, устройство за атмосферни тестове, автоматизирана химическа лаборатория, тънки като лист хартия радарни чинии за улавяне на радиовълни. Неугледната чудесия бе изградена в продължение на три години и струваше няколко милиона долара.
Докато сондата се подготвяше, един взвод от осем-девет тежко въоръжени морски пехотинци влезе на бегом и зае защитни позиции около Старгейт. Даниел се изсмя. „Кого, по дяволите, очакваха да нахлуе и да им провали мизерното тестче? Още един блестящ пример за военна параноя“ — помисли си той.
Телефонът отново иззвъня. Този път доктор Майерс беше готов за скок.
— Доктор Майерс слуша. Да, генерале. Да, сър, подготвени сме да проконтролираме всяка активност, изпратена през Портата. Да, сър, би трябвало да може да запише този вид предаване, да.
Веднага щом затвори, Майерс незабавно се отправи към една от компютърните редици и заобяснява нещо на техниците. Повечето погледи в стаята все още бяха приковани в Катрин и очакваха нарежданията й. Макар да й беше неприятно, че я държат в неведение за сондата, тя огледа хората в стаята и ентусиазирано извика.
— Хайде да я изпратим през пръстена и да видим какво ще стане.
Техниците в силоза закачиха сондата на дебела метална верига като онези, с които се изтеглят до първото спускане влакчетата на панаирите. Когато свършиха, те се обърнаха и погледнаха към заседателната зала над кабината. Генерал Уест кимна, за да потвърди пускането на сондата.
Техниците се разбягаха от рампата точно когато веригата се задвижи с поклащане. Докато сондата се търкаляше като танк нагоре по рампата към яростната светлинна буря, Даниел напрегнато попита Катрин:
— Няма ли просто да се разбие в стената?
— Не би трябвало.
Даниел отстъпи няколко крачки назад към дъното на кабината-в случай, че Катрин е сбъркала. Когато сондата стигна до върха на рампата и навлезе в енергийното поле, се чу ясно доловимо покачване на мощността. Веднага щом първите атоми на машината бяха видимо засмукани в тунела, цялото й тяло беше погълнато от енергийното поле и някаква Ослепителна Бяла Светлина избухна във всички ъгли на стаята.
Когато успяха да се обърнат и да погледнат отново, сондата я нямаше.
Висшите военни в кабинета за миг избухнаха в одобрителни викове, докато не осъзнаха, че тестът не е приключил.