— Какво точно мислите, че правите, по дяволите? — Даниел беше готов за бой. — Това ли разбира армията под лоялност? Забивате тези хора под земята за месеци наред и точно когато започва да става интересно, ги уволнявате?
О’Нийл почти не чу какво му казва Даниел. След срещата с генерал Уест в главата му се въртяха прекалено много неща, а освен това не му пукаше особено какво ще стане с научния персонал. Единственото, което искаше да направи точно в този момент, беше да се върне в кабинета си и да помисли за утрешния ден.
— Доктор Джексън — каза О’Нийл в опит да го поуспокои. — Благодаря за приноса ви към мисията Ако има нещо допълнително, ще ви се обадим.
— Казахте „мисия“. Кога ще преминете? — О’Нийл стрелна Даниел с поглед, който казваше „разкарай се“, и изръмжа:
— Съответната информация ще бъде съобщавана в подходящия момент.
— И кой ще вземе това решение? Пентагонът ли?
— Военното разузнаване. — каза О’Нийл.
— Това вече е явно несъответствие в термините3.
— Нямате представа колко сте прав — и О’Нийл продължи надолу по коридора.
— Наистина ли смятате, че ще успеете да задържите това нещо в тайна? Хващам се на бас, че научната общност ще поиска да разбере всичко.
Това не беше нещо, което О’Нийл можеше да подмине. Той се завъртя на пети и внимателно пое обратно към Даниел. Внезапно у този човек се появи нещо невероятно заплашително. Гърлото на Даниел изведнъж пресъхна. Той преглътна с усилие.
— Добре, професоре, кой ще им каже? Всички останали от персонала са подписали клетвена декларация за секретност с изключение на вас. — Като застана лице в лице с Даниел, О’Нийл попита с подигравателна любезност:
— Вие ще им кажете ли, професор Джексън?
Вътрешно Даниел беше на границата да подмокри гащите. Но се помъчи да остане спокоен и сух външно. Нещо у О’Нийл му подсказваше, че само с помръдване на вежди той можеше да убие човек по осем различни начина. И не само че можеше, ами и при подходящите обстоятелства определено щеше да го направи. Даниел не се остави да бъде сплашен и отвърна на удара.
— Ако се наложи, да, разбира се.
— Ваша воля — думите на О’Нийл бяха изпълнени с презрение. — Но си направете една услуга. Когато утре се качите
на рейса обратно за вкъщи и спрете някъде по пътя да се заредите с онези боклуци, които винаги ядете, вземете последното издание на „Нешънъл Инкуайърър“ и прочетете историята на извънземното бебе, родено с глава на жаба и тяло на мъж. И като свършите с четенето, се запитайте дали сте го повярвали.
Даниел се замисли за момент за това как би могъл да докаже на света, че армията на САЩ притежава древно египетско съоръжение за космически пътешествия, заровено дълбоко в планината на Колорадо. Но още преди О’Нийл да стигне до същината на разказа си, Даниел знаеше колко безнадеждно ще бъде. Никой нямаше да му повярва. Особено щом излизаше от него.
— Има ли още нещо, професоре? Даниел се замисли за миг и реши, че е по-добре да опита друга тактика.
— Моля ви, задръжте ме в тази мисия. Прекарал съм по-голямата част от живота си в изучаване на езици, древен Египет, археология — тъкмо тези неща, около които се върти проектът.
— Оценявам това — отвърна О’Нийл. — Но решението вече е взето.
Е, щом молбите не вършеха работа, Даниел реши да се ядоса.
— Заложих репутацията си и посветих живота си на това. На какво сте посветили вие вашия живот, полковник!
О’Нийл понечи да отговори, но се усети навреме. Той хвърли един хладен, унищожителен поглед на Даниел и каза:
— Стягайте си багажа и се махайте от базата.
— Задръж малко, Джек. Мисля, че може да ни потрябва. Даниел и О’Нийл се обърнаха рязко и видяха генерал Уест, който се подаваше от вратата на заседателната зала. Той помаха на двамата мъже да влязат в стаята.
Когато две минути по-късно Ковалски загаси светлините, Даниел и О’Нийл седяха един до друг в мрака и гледаха телевизия. Уест им беше заповядал да седнат и да разгледат внимателно декодираните образи, които сондата беше излъчила обратно през портата. Камерата на сондата премина по повърхността на голяма вътрешна каменна стена и продължи да се движи, докато не показа едно ярко осветено кръгло очертание — още един Старгейт.
— Спри кадъра и дай едър план — нареди генералът. При диск-плейъра стоеше адютантът на генерала, лейтенант Андерман, специалист по комуникационна техника. Той коригира дигитално образа, а след това даде детайлите от пръстена в едър план. Зашеметен, Даниел стана и се приближи до екрана.