2
Кайро, 1928
В порутените покрайнини на Кайро, от минарето на джамията Джеба ал-Салаам следобедният молитвен вик на мюезина се разстилаше над последните покриви на един град, който през последните два века почти не се беше променил. Една току-що измита лимузина на Ролс Ройс Импириъл, модел 1924, собственост на египетското Министерство на старините, префуча покрай сградите и се насочи към дългия твърд пясък на пустинята. Колата се движеше на юг по главния път за Гиза, като от време на време задминаваше по някой камион, пълен с работници или земеделска продукция.
Съобщението на Тейлър, колкото и да бе добре дошло, не можеше да му бъде предадено в по-неподходящ момент. Професор Лангфърд бе по средата на срещата с египетския министър на вътрешните работи. Негово Превъзходителство не спираше да говори за променящия се политически климат и за това как за него би било ужасен личен риск да удължи разрешението за спонсорираните от страна на Великобритания разкопки на Лангфърд. Лангфърд, който бе швед, беше прекарал достатъчно дълго време в страната, за да може да чете между редовете на речта на министъра. Той искаше пари в брой, достатъчно, за да го обезщетят за „сериозния личен риск“, който щеше да поеме. Лангфърд, който беше станал доста вещ в арабската техника на преговори, незабавно отвърна на атаката. Като гледаше да се прави на по-ядосан, отколкото беше всъщност, той се разкрещя за всичките пари, които беше похарчил, и за всичките работни места, които той и екипът му бяха създали. Изправи се и удари по огромното писалище от кедрово дърво, като напомни на пълничкия си мустакат приятел за всички спънки и неспазени обещания, които бе изтърпял в тази крайно обезсърчаваща страна. Точно тогава вратата се отвори и на Лангфърд му донесоха бележката. Написаното на ръка послание сложи край на срещата.
Лангфърд,
Седнал ли си в момента? Намерихме нещо. Вероятно Гробница. Още не може да се разбере. Разкопките продължават. Много вълнуващо. Предлагам да си домъкнеш аристократичните задни части тука веднага. И не води никой от ония дървеници от министерството. Нека да го запазим в тайна, докато можем.
Тейлър
Докато сгъваше писмото, Лангфърд се сгърчи от недипломатичния език на началника на разкопките. Знаеше, че бележката, която Тейлър не си беше направил труда да запечата, сигурно е била прочетена от поне десет чифта очи, преди да стигне до него, и че министърът, на който сега се усмихваше любезно, ще научи цялото й съдържание в рамките на десет минути. Трябваше да побърза. По начина, по който се разпространяваха слуховете в Кайро, ако не побързаше, до вечерта край мястото на разкопките щеше да бъде построено магазинче за сувенири. Той се извини, изтича надолу по стълбите и намери шофьора, който беше определен да го закара вкъщи. На развален арабски му обясни новия маршрут и че ще има значителен бакшиш за скоростно каране. След няколко минути спряха при помпозния хотел „Шепърдс“, качиха умната му деветгодишна дъщеря Катрин и се понесоха през претъпканата търговска част на града към зоологическата градина, като разгонваха пешеходци по пътя си. Лангфърд впи пръсти в кадифените облегалки за ръце на колата и задиша нормално, едва когато бяха излезли далеч от града по шосето, водещо на юг.
Катрин, лудетина с плитки, се беше надвесила в отделението на шофьора през плъзгащата се стъклена преграда, упражняваше арабския си и надаваше писъци при всяко отървано на косъм сблъскване. Тя беше пристигнала в Кайро преди дванадесет седмици, повикана да дойде при баща си, когато изглеждаше, че всеки момент ще бъде направено важно откритие. Тя беше изумителна ученичка и през това време бе станала нещо като експерт по йероглифите, като посещаваше Египетския музей почти всеки ден и дразнеше и очароваше персонала със стотиците си въпроси. Със сплетената си коса и дебелите си очила тя изглеждаше предопределена да се превърне във внушителен книжен плъх. Щом поеха по главния път, тя се облегна назад и отвори дебела книга със заглавие „Древен Египет“.
На задната седалка, потиснал възбудата с цялата сила на викторианското си възпитание, професор К. П. Лангфърд, член на Египетското изследователско общество и Британския кралски музей, приличаше в облеклото си досущ джентълмен-археолог, какъвто и беше: с кожени гетри, дълги бричове в цвят каки и спортно сако. Нормално никога нямаше да се облече така за работа на обекта и му се щеше да може да си смени дрехите преди срещата с Тейлър и останалите. Беше си сложил този костюм, само за да впечатли египетските официални власти.