За човек, който през живота си е бил отговорен за толкова много насилие, този отказ беше направо ироничен. О’Нийл, черната овца на семейството, беше роден с хаос и безумие в сърцето си. До осемнайсетгодишна възраст три пъти беше изправян пред съда. Един снизходителен съдия му даде избор: да се запише в армията, или да прекара една година в изправително заведение на щата Вашингтон.
Той избра корпуса на морската пехота и още от първия ден доказа, че е изключително дисциплиниран и надарен войник. Само двадесет седмици по-късно той кандидатства и беше прехвърлен в тренировъчния квалификационен център на бойния корпус на морската пехота в Куонтико, Ванкувър. Там беше обучен в стратегията за проникване на вражеска територия, оцеляване в пустош, политически убийства, изработване и детонация на експлозиви, как да произвежда химически оръжия от подръчни материали. Издигна се бързо и беше включен в елитния отряд „Скок Две.“ Всичко вървеше отлично, докато не започна да ходи на „повиквания по домовете“ — обикновено политически убийства, които така и не стигаха до вестниците. Точно тогава О’Нийл осъзна две важни неща за себе си: той беше талантлив убиец, който дълбоко се презираше за убийствата, особено когато знаеше, че са на невинни хора. Никога не се оплака, никога не изкръшка. Зарови съвестта си и се научи да пие уиски. Престана въобще да изпитва чувства и си спечели прозвището „Вуду“, защото като че ли се съживяваше единствено когато „Скок Две“ отиваше на акция. В продължение на седем години всичко, което някога живееше в него, потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко на дъното. Външно той бе страховитият воин, който оставяше делата да говорят вместо думите. Вътрешно беше празен. И точно тогава срещна Сара.
Тя току-що бе завършила някакъв малък йезуитски колеж в околността и започна работа като учителка в базата. Запознаха ги общи приятели и нещата тръгнаха от само себе си, макар и никой да не разбираше наистина какво вижда свежо цвете като нея в резервирания, мълчалив млад ефрейтор. Тя го намираше за очарователен и го караше да се смее. Започнаха да се виждат всеки ден и две години по-късно Сара му каза, че е бременна. О’Нийл побесня и я обвини, че го е направила нарочно, за да го притисне да се ожени за нея.
В отговор Сара си стегна куфара и замина за дома на родителите си в Бостън. Само десет минути след като тя си беше отишла, О’Нийл направи обезпокояващо откритие: беше се влюбил в Сара прекалено дълбоко, за да се оттегли.
Три дни по-късно в средата на една буря той се появи в къщата на родителите й и цял ден чака в колата, докато тя излезе да говори с него. Шест часа те запотяваха прозорците на Форда с дъха си и се дърляха като две мокри котки, и накрая в 4:30 сутринта влязоха в къщата и събудиха родителите й. О’Нийл се представи, после поиска ръката на дъщеря им. През тринайсетте години на брака им О’Нийл никога не наруши обещанието, което й даде през онази мразовита вечер.
Дори онзи последен ден в Юма О’Нийл си спомни ангажимента, който беше поел. Застанал на вратата, докато Сара плачеше истерично и за последен път се опитваше да осъществи човешки контакт с него, О’Нийл й припомни, че й е обещал да я обича и цени докато е жив. Що се отнасяше до него, тези дни бяха отминали.
Постоя там за минута, като се опитваше да проговори, искаше да й каже довиждане. При всеки опит думите засядаха в гърлото му. Накрая просто се обърна и се отдалечи.
Когато Уест го завари да седи в слабо осветената, хладна стая, О’Нийл беше преседял там половин час, загледан в сгърчените фигури.
Той не вдигна поглед, когато чу защитната врата да се отваря. Не беше нужно, знаеше, че Уест ще дойде да го потърси.
— Студено е тук — отбеляза Уест, докато се приближаваше до варовиковата плоча.
— Мислех, че сам ще се занимавам с това — каза най-сетне О’Нийл.
— Така и ще стане — увери го Уест. — Щом екипът приключи наблюденията и се върне, ще останеш сам.
О’Нийл се беше примирил със заповедите, но изказа мнението си пред Уест.
— Колкото повече хора изпратим, толкова по-голяма е вероятността нещо да се обърка. А и Джексън може да представлява проблем. Той е хитър. Няма да се съгласи с този план, ако се досети какъв е.
— Тогава твоята задача е да не допуснеш това да стане.
През целия следобед и до късно вечерта антисептичните коридори на канцеларийния комплекс в силоза приличаха на спално отделение в колеж в деня след последните изпити. Всички врати стояха отворени. Кашони с книги и куфари с лични вещи запречваха коридорите, където се сбогуваха заминаващите. Неколцина ядосано обсъждаха начини да се заемат отново с проекта, но повечето бяха просто тъжни, че си заминават и несигурни какво ги чака в бъдеще. Понеже по принцип си беше особняк, на никого не се стори странно, че Даниел не си стяга багажа достатъчно бързо, за да хване последния автобус до летище Денвър. Накрая, след като Шор и Майерс се бяха отбили да кажат довиждане, Даниел затвори вратата и започна да се приготвя.