Лангфърд и Тейлър се срещнаха в Луксор през 1920 година, когато и двамата бяха за пръв път в Египет, Лангфърд, мъж от аристократично семейство в шикозната част на Лондон, и Тейлър, грубоват студент от Пенсилванския университет, напуснал училище за да се запише доброволец в Световната война. След примирието той изпрати вкъщи телеграма за пари, после прекара известно време в обиколки на Гърция и Палестина, преди в крайна сметка да се озове в Египет. В Луксор Лангфърд, естествено, беше отседнал в луксозния „Уинтър Пелъс“, Тейлър, ограничен от по-скромния си бюджет, ходеше там всеки следобед и се преструваше за гост, тъй като хотелът имаше тоалетни с казанчета и „Интърнешънъл Херълд Трибюн“. Двамата прекараха няколко следобеда в проучвания на Бебан ел Малук (Долината на Царете), като Тейлър приказваше през по-голямата част от времето. Но едва посещението им в Храма на Ти по на север затвърди партньорството им.
Недалеч от Големите пирамиди, непосредствено до прочутата Стъпаловидна пирамида, се намира Храмът на Ти, единственият паметник от голям мащаб, издигнат в чест на човек без царски произход. Надзирател на пирамидите, Писар на Двора, Главен астроном и Нарочен съветник на няколко фараона. Ти е бил известен още и като „Владетел на тайните“. Прекараха цяла седмица в изучаване на гробницата, като обсъждаха множеството добре запазени релефи и фризове, които украсяваха мястото на погребението. Когато Лангфърд пусна на пазача на гробницата малко бакшиш, за награда получиха достъп до слабо познатата колекция от папирусни фрагменти, изкопани от Мариет, французинът, който преди четиридесет и пет години беше разкопал гробницата. От тези фрагменти, вече древни по времето, когато Ти ги е взел на съхранение, двамата мъже развиха настоящата си теория: че между Стъпаловидната пирамида и една от големите пирамиди на Гиза, вероятно тази на Хуфу1, е заровено нещо. В папирусите ставаше дума за „мор“ или „чума“, или „демон“, който е бил откраднат и „прехвърлен“. Указанията бяха разпръснати и шансовете за успех не бяха големи, ако добрите граждани на Стокхолм, колкото и да бяха омагьосани от скорошните открития за Тутанкамон, бяха разбрали колко невероятно дълго щяха да бъдат тези разкопки, никога нямаше да ги финансират.
Но все пак ги финансираха. Когато се върна в Кайро през март, Лангфърд донесе със себе си гаранции за почти един милион шведски крони. Само след шест седмици работа на обекта откриха малка погребална камера. Лангфърд, предполагаемата „дипломатическа половина“ на екипа, се втурна към града и покани всички кореспонденти на чуждестранни вестници и неколцина правителствени сановници да присъстват на отварянето на гробницата. Дори Хауърд Картър, най-прочутият археолог на света, отдели малко време и предприе пътуване до Луксор, където вече трета година каталогизираше съдържанието на малката гробница на Тутанкамон. Така, в една красива майска утрин входът бе разчистен и двамата мъже пропълзяха през отвора. Щеше да е много интересно да се направи запис на разговора им вътре. Когато се появиха, усмихващи се неловко и смутено, носеха със себе си единствения артефакт, който представляваше някакъв интерес: една мумифицирана котка в грубия й дървен ковчег. Международната преса се забавляваше неимоверно. Появиха се дълги сатирични статии за откриването на „Пис-пис Писанчо Тут“ и т.н. Тази случка беше много унизителна и смазваща за Лангфърд, който вече се виждаше пред прага на вечната слава за приноса си към науката. Докато се носеха на юг — между зелената панделка на Нил от едната страна и обширната Сахара от другата, Лангфърд отново потъна в размисли за безсмъртието. Човек никога не знае какво може да открие. Но когато пред погледа му се появиха големите пирамиди, единствените останали чудеса от древния свят, джентълменът-археолог бързо се върна към действителността. Поразителните размери на тези строежи в платото Гиза, пирамидите на Микеринос и Хефрен, и особено тази на Хуфу, накараха Лангфърд да се засмее на себе си. Колко жалък и незначителен изглеждаше неговият малък проект в сянката, хвърляна от тези великолепни, вечни творения.
Но това беше преди да види какво е открил.
Преди още гумите да спрат да се въртят, обувките на Лангфърд хрущяха по чакъла. С пърхащата зад него Катрин, той се изкатери до ръба на плато от отломки и камъни, преживяло хилядолетия. Но платото бе трансформирано, кофа след кофа пръст беше издълбавано от стотиците работници араби, които се трудеха в екипа през последните няколко месеца. Сега представляваше малка плитка долина с изкопно оборудване, разделена на спретнато оразмерени парцели със землемерски колчета. Този ден работеха почти триста души фелахи. Мнозинството от тях бяха местни хора, облечени в хаици — дълги, бели, памучни роби — и импровизирани чалми.