Главната част от работата се извършваше в най-отдалечения край на обекта. Дълги пипала прахоляк се издигаха спираловидно по вятъра там, където фелахите изхвърляха излишния пясък и натрошените камъни. Щом изпразнеха кошовете си, тези мъже се обръщаха и се отправяха обратно към малко по-големия от обикновено „сондаж“. На ръба на този изкоп бяха докарани два дървени подемни крана, а през макарите бяха опънати въжета. Подготвяха се да повдигнат нещо от земята. Нещо тежко.
— Татко, съкровището е ей там — осведоми го Катрин на шведски, като сочеше към крановете и тълпата работници.
— Първо ще отидем да видим Ед Тейлър — Лангфърд забеляза Тейлър и група мъже, надвесени над някаква работна маса пред „служебната палатка“. Изглеждаше, че разучават нещо.
Лангфърд, известен със способността си да разказва глупави вицове на няколко езика, последните няколко минути обмисляше остроумната си забележка. Когато се приближи дотолкова, че групата да го чуе, той си опита късмета.
— Ед, ако сме открили гробище за домашни любимци, се отказвам от разкопките.
Точно както се беше опасявал, никой не се засмя. Всъщност никой дори не направи и най-малък опит да се подсмихне поне от любезност. Но това, което наистина изуми Лангфърд, бе, че никой от мъжете дори и не забеляза костюма му на „джентълмен-изследовател“. Напрегнатата съсредоточеност на групата подсказваше на Лангфърд, че не става дума за обикновена находка. И двамата с Катрин незабавно бяха увлечени в драмата.
— Не мога да разчета какво пише. Ела да видиш. Тейлър направи място на Лангфърд да се приближи и да погледне големия лист хартия, разстлан на масата. Той беше покрит със серия странни отпечатъци — копия, получени чрез триене от гравирана каменна повърхност. На Лангфърд му трябваха само няколко секунди, за да разбере защо групата бе толкова озадачена. Но за всеобщо учудване Катрин първа го каза.
— Това не са истински йероглифи — заяви тя на английски.
— Или поне не от вида, който познаваме.
— Тейлър — попита Лангфърд с неочаквано раздразнение, — откъде дойдоха тези символи?
— Ще ти покажа. — Началникът на разкопките се отправи към обекта. На десетина метра преди сондажа, който беше пълен с работници, до един разменящи си напътствия с крясъци, Тейлър спря при нещо, което изглеждаше като гигантски каменен плот за маса. Беше висок един метър и около шест метра на ширина. Масивната плоча имаше същия варовиково-сив цвят като чакъла, сред който се намираше.
— Това е покривен камък — обясни Тейлър. — Най-големият, който някога съм виждал. Когато заравяш нещо под скала с такива размери, искаш да си остане заровено.
Лангфърд възбудено тръгна да обикаля около периметъра на камъка, като оглеждаше гравираната му повърхност. Наистина беше находка от световна класа. Камъкът поразяваше не само с размерите си — изваяната му повърхност бе звезден образец на древноегипетското каменоделско изкуство. Лицевата част на монолита беше организирана, досущ като мишена, в серия концентрични кръгове. Най-външният кръг съдържаше 39 знака, изписани на странния език, който му беше показал Тейлър. В следващата ивица имаше символи, които явно бяха сродни с древноегипетското писмо. Приличаха на някаква изключително ранна, изключително груба версия на по-късните йероглифи. Следваше пръстен странни закривени линии, пресичащи повърхността на камъка в различни посоки. Някои от точките, където тези линии се пресичаха, бяха обозначени, други не. Изглеждаше като някаква древна форма на геометрия. Но гравираното в самия център вече беше това, което превръщаше камъка в шедьовър.
Лангфърд скочи на камъка, за да вижда по-добре централната му част. На фона на внимателно издълбани дъговидни геометрични линии имаше симетрични гравюри на богинята Нут. Извила гръб, за да подкрепя небето, тя кърмеше от гръдта си децата на Земята, докато те плаваха под нея с Лодката на милион години. Под тези красиви картини, в самия център на камъка имаше картуш2 в класически стил. Вътре в продълговатия орнамент-рамка около свещено име или дума — се намираха шест от странните йероглифи от най-външния кръг. Дали тези знаци не означаваха името на някой праисторически фараон? Дали не беше някакво послание?