— Много странно — промърмори Лангфърд, отличен познавач на египетското писмо. Той поклати глава и се върна към периферията на кръга, където за няколко мига внимателно огледа втория пръстен, преди да заговори на Тейлър и останалите.
— Вътрешната лента донякъде се чете: това тук би могло да е символът за години… хиляда години… небе, звездите или нещо от този сорт… живее Ра, слънчевия бог. Но как схващате тези външни символи, да му се не види?
Когато се наведе да огледа знаците, Лангфърд си зададе същия въпрос, над който Тейлър и останалите си бяха блъскали главите целия следобед. Дали не сме открили непознат досега език? И ако е така, то кои са били авторите му?
— Какви са тези неща тук? — извика Катрин, докато тършуваше из прилежно струпаната колекция от „случайни находки“ — всяка с етикетче, в плик и с каталожен номер.
Тейлър обясни.
— Това са малки парчета сечива, чаши и неща, които са използвали работниците, когато са заравяли камъка. Но погледни този тук — каза той и вдигна един златен медальон, украсен с релеф на уджат — символ, представляващ наполовина птиче и наполовина човешко око. Той го подаде на Катрин. — Това беше увито в парче плат и оставено в центъра на камъка.
— Най-накрая намерихте нещо красиво — каза смаяно Катрин.
— Окото на Ра — проговори Лангфърд, докато слизаше от камъка, за да погледне по-отблизо рисунката върху медальона. Обърна го от другата страна в ръката на Катрин, преди да заговори на Тейлър.
— Този мотив се среща много, много рядко върху украшения. Може би е принадлежал на някой жрец.
Катрин вдигна находката към светлината и я загледа с възхищение, а двамата мъже се върнаха към разговора си. След това тя разкопча собствената си огърлица и сложи медальона на верижката.
— Тейлър, ако това е покривен камък, какво откри заровено отдолу?
Точно тогава от ямата се чу вик и двеста работника започнаха да теглят десетките дебели въжета, прекарани през макарите. Лангфърд искаше да отиде по-близо, но Тейлър го сграбчи за ръкава и го поведе към върха на малкото хълмче от едната страна на ямата.
— Повярвай ми, ние сме на най-доброто място. Всички в прашната долина, от най-високо образования учен до най-жалкия надничар, разбираха, че наблюдават рядко забележително събитие: разкопаването на най-странната археологическа находка на земята. В отговор на ритмичните команди на началника, фелахите бавно изтеглиха въжетата, вдигайки от вековния му сън един огромен кварцов пръстен, висок повече от пет метра. С идеално кръгла форма и с блестящ перлен цвят, той представляваше щателно изработен скъпоценен камък с огромни размери. Цялата му повърхност беше гравирана и украсена със сложни детайли, комплицирана като електронно командно табло, красива като султански амулет.
— Това е една от гривните на Бога — каза възбудено Катрин на баща си.
През десетилетията си проучвания и изследователска работа Лангфърд никога не беше виждал нещо подобно на това. Въпреки сходството на украсата с някои находки от Първата династия, изглеждаше невъзможно древните египтяни да са изработили нещо толкова напреднало в техническо отношение. Седем кварцови скъпоценни камъни с големината на юмрук бяха разположени на равно разстояние върху пръстена, всеки заобиколен от златен обков. Тези обкови бяха точни копия на раирания накит — немес за главата на фараона — като онзи на прочутата маска на Тутанкамон. По вътрешния ръб на пръстена минаваха същите неразгадаеми йероглифи като на покривния камък.
Когато вдигнаха пръстена под ъгъл от деветдесет градуса, работниците започнаха да го подпират с редица дървени колове с меки подложки. Тейлър издърпа вцепенения Лангфърд няколко крачки надясно. Щом слънцето остана зад пръстена, те с учудване установиха, че материалът е полупрозрачен.
— От какво е направен? — попита Лангфърд. Тейлър сви рамене.
— Знам ли. По-твърдо е от стомана, но няма ръжда или корозия. Някакъв вид кварц, но не мога да го идентифицирам.
Лангфърд се обърна към пръстена и постоя спокойно за миг, преди да избухне в ликуващ рев.
— Успяхме!
Катрин видя как баща й, обикновено толкова скован и официален, сграбчи изненадания си американски партньор Тейлър в развеселена мечешка прегръдка. Двамата се впуснаха в див празничен танц с крясъци. Тогава в ямата нещо се обърка.
Фелахите викаха и сочеха нещо. После започнаха да изоставят работата си, преди поддържащите колове да бъдат здраво закрепени. Огромният пръстен застрашително се заклати, като заплашваше да се прекатури и да смаже тълпата. Тейлър затича към ямата, като крещеше на арабски.