— Нали каза, че е мъртъв — изръмжа Ковалски на командира си, изцяло загубил доверие към него.
О’Нийл не знаеше какво да отвърне. В тази картина имаше нещо нередно. Беше видял гърдите и стомаха на Даниел, направени на кайма от куршумите. Никой не би могъл да оживее след такива поражения. Но имаше и още нещо — сега Даниел изглеждаше дори подмладен. Нямаше очила, но не се мотаеше като слепец наоколо. През главата на О’Нийл мина една идея. Този Даниел Джексън, който сега стоеше до Анубис и изглеждаше свеж и подмладен, можеше да е фалшив. Или пък да е някаква илюзия, скалъпена от Ра. Впечатлението му се засилваше и от факта, че Даниел дори не ги поглеждаше.
Щом го зърна, Шаури едва удържа желанието си да го извика. Вместо това тя погледна притеснено през рампата и кимна на брат си. Скаара и Набе си пробиха път през тълпата, за да заемат удобна позиция. Шаури вече беше на мястото си.
Анубис застана на средата на платформата и разпери мощните си ръце, давайки знак на барабаните да спрат. Беше ред на Касуф.
Придружен от двамина нагадски старейшини, Касуф се покачи на платформата и застана недалеч от войниците, които бяха коленичили като жертви за заколение. Старият жрец беше с видимо подуто лице, разкриващо само част от мъченията, на които беше подложен. Беше заплашен, че ако не участва в церемонията, на подобни изтезания ще бъдат подложени още от неговите хора.
Тълпата седеше притихнала. Внезапно Касуф заговори. С все сила той изрече името на Ра. Щом чуха да се произнася името на страховития им цар, хилядите се проснаха на земята със заровени в пясъка лица.
Даниел, обикновено любопитен и нетърпелив, сега бе потънал в размисъл. Погледът му се рееше над телата, докато Анубис не го повали с мощен ритник. Всички трябва да се преклонят пред Ра.
Касуф изпя по памет един кратък псалм в прослава на царя-бог. Накрая на песента той се обърна с въпрос към простряното множество. Те отвърнаха с проглушаващ вик. — Ра, саадам йемалах нет!
Тази сцена се повтори няколко пъти. И изведнъж, сякаш подчинявайки се на зова отвътре, се появи една златна фигура. Това бе самият Ра в златната си одежда. Той се движеше бавно, блестеше на слънцето и плуваше, сякаш бе образ от някой сън. Стигна до трона си и деликатно седна отгоре, обкръжен от любимите си деца. Заедно с това и множеството започна да се надига. Всички знаеха какво ще последва и въпреки че то ги разяряваше, никой не се осмеляваше да изрази чувствата си.
Анубис изостави за момент Даниел и се доближи до Ра. Коленичи и му поднесе ритуално оръжието си. Ра кимна, после с театрален жест протегна ръка и посочи към Даниел. Анубис се поклони още веднъж, преди да се върне от мястото си.
Докато се разиграваше този маскарад, Скаара правеше всичко възможно, за да привлече вниманието на Даниел. Не можеше просто да му извика. Анубис стоеше наблизо, а и гвардейците се взираха внимателно в тълпата. Скаара кашляше, чешеше се по главата, кихаше, но нищо не помагаше.
Даниел гледаше през цялото време в краката си, потънал в мисли. Естествено, с морските пехотинци не го свързваше любов, но не можеше да си представи, че ще ги убие. И все пак при тези обстоятелства това като че ли бе единственото възможно развитие на нещата. Той разбираше, че пленените войници са загубени, както и той самият. Можеше да откаже да дръпне спусъка, но тогава Ра щеше да изпълни заканата си и да убие „всички, които са го виждали“.
Дилемата беше мъчителна и поради това, че Даниел бе поел отговорност. Не каза цялата истина на генерал Уест, когато той го попита дали ще може да върне хората обратно. Дигиталните снимки от втория Старгейт, направени от П. А. Л. С., бяха достатъчно ясни: в стаята не се виждаше картуш или друго надеждно средство, чрез което да се определят новите координати за завръщането. Той предположи, че Уест ще изпрати група, независимо дали Даниел е с тях или не. Беше готов да рискува, за да задоволи любопитството си, без, разбира се, да се съобразява с последиците за другите. Сега някой трябваше да плати скъпо за този егоизъм и прекалено любопитство.
Той вдигна поглед и видя войниците. Всички го гледаха. О’Нийл реши, че Даниел не ги гледа в очите, защото е приел някакви фалшиви обещания от Ра.
Скаара възприе поведението на Даниел като израз на отчаяние, точно когато се опитваше да му вдъхне някаква надежда. Всъщност Даниел се опитваше да събере сили за по-малката от двете злини.
С пресилен жест, достатъчно широк, че да се види и от задните в тълпата, Анубис връчи пушката на Даниел и го тласна към войниците. На Даниел му се зави свят, докато вървеше по рампата и мислеше каква алтернатива би могъл да предложи, какво споразумение да сключи с детето-тиран, така че да спаси спътниците си, робите наоколо, а и Земята, която явно щеше да е следващата цел. Тогава Анубис го спря. Изправен лице в лице с войниците, той виждаше устните им да се движат в молби, заплахи, идеи, но не ги чуваше. Усети, че Анубис му тика пушката в ръцете и ги наглася върху спусъка. Светлината от трите слънца осветяваше ярко наоколо, лъчите им се забиваха като нокти в очите.