Изведнъж той осъзна, че нещо отразява светлината отдолу, някакво бижу или лъскаво копче. Колко иронично, че такава дреболия можеше да привлече вниманието му в миг като този, когато животът на хиляди хора зависеше от него. И все пак той излезе от вцепенението си, за да се заеме с този незначителен детайл. Докато Анубис се завръщаше на мястото си до трона, оставяйки Даниел под охраната на гвардейците-Хороси, той погледна надолу, видя Скаара да му светва в очите със запалката на О’Нийл.
Щом привлече вниманието му, Скаара разтвори дрехата си и му показа прибраната от базовия лагер пушка. След това насочи погледа на Даниел към другата страна на рампата. Там видя Шаури и момчетата. Те му се усмихваха и също показваха прикритите си оръжия. Даниел им кимна, че е разбрал всичко.
Той излезе от ступора си, пое дълбоко дъх и после се остави на инстинкта да го води. Провикна се гръмогласно на развален, но вдъхновен египетски:
— Ра е само един. Той ми повелява да убия тези негодници, мои доскорошни приятели и братя, и аз ще му се подчиня.
Вживян в ролята си, той изкрещя на войниците, че е било безкрайно глупаво да предизвикат божествения Ра и насочи пушката към тях.
После внезапно се обърна към входа на пирамидата, притвори очи и натисна спусъка. Смъртоносният снаряд от енергия се насочи със свистене към трона на Ра. Преди още да избухне О’Нийл беше скочил на крака и обезвреждаше един от пазачите си. Снарядът експлодира на около метър от трона и вдигна купища прах и парчета от рампата.
В същия миг Скаара измъкна пушката си и я зареди за стрелба. Останалите момчета сториха същото. Бъркотията беше пълна. Тълпата се разбяга на 360 посоки, като всички се блъскаха един в друг.
О’Нийл използва пушката, която беше измъкнал от единия гвардеец, за да убие другия. Фриймън метна Ферети на рамо и го бутна към края на рампата, преди сам да скочи. Но не достигна до земята. Преди да се приземи, изстрелът на Анубис премина през главата му и я пръсна като диня върху пищящата тълпа.
Даниел и О’Нийл видяха, че Фриймън е улучен, спринтираха към другата част на рампата и скочиха. Изстрелите префучаха около главите им. Преди да се приземят, Анубис вече тичаше към тях щастлив, че нему се пада честта да убие О’Нийл. Но когато достигна до мястото, откъдето бяха скочили, тях вече ги нямаше. Той продължи по рампата, сигурен, че ще ги зърне някъде наоколо. Измъкна острия си нож и скочи на пясъка. Огледа се наоколо, преди правилно да се досети какво беше станало.
Щом се бяха озовали на земята, войниците бяха увити в дебели роби с качулки. Те ги направиха неотличими от тълпата, която сега се спасяваше кой как може към дюните.
Анубис погледна към небето и направи знак на удаджетите да се снишат. Щом самолетите закръжиха по-ниско, богът с глава на чакал сграбчи един от уплашените нагадци. Промуши го с ножа в сърцето и свали дългата му дреха. Захвърли тялото настрани и се омота с наметката, показвайки на пилотите какво да преследват.
Разбрали заповедта, летците се снишиха и започнаха да оглеждат тълпата. Но това бяха хиляди хора, бягащи без ред в хиляди посоки.
Ковалски, все още с подгизнали от водата обувки на краката, беше наистина лесна плячка. Той не само бе по-висок от всеки нагадец, а и носеше Ферети на ръце.
Набе, Раби и Акса водеха войниците към едно стадо мастаджи. О’Нийл и Даниел вече бяха там, готови да яхнат Малка хапка.
Стадото се състоеше от дванадесет животни, две за войниците и десет, които да служат за примамка на удаджетите.
Раби и Акса качиха ранения Ферети върху едно животно и когато всички бяха готови, Скаара почеса Малка хапка по суперчувствителната зона между ушите. Дузината животни се разбягаха във всички посоки.
За миг им се стори, че ще се измъкнат по мед и масло, но пилотите съзряха стадото и след секундно колебание избраха две от животните за своя цел.
20
Без изход
Ра седеше в покоите си, бушуващ като кош пълен с пепелянки. Едва сдържащ гнева си, той чакаше пилотите да се завърнат с онези умни твари, които бяха преминали през Старгейт. Тъкмо си преповтаряше точно начина, по който щеше да ги накара да платят за престъплението си, когато усети подръпване за ръкава на дрехата си. Един от слугите му — десетгодишно момче, беше дошло да му извести, че пилотите са се върнали. Без особена причина Ра удари момчето през лицето и го повали на земята. След удара се почувства доста по-добре, някак ободрен. После вечномладият цар напусна покоите си и се възкачи на трона, готов да посрещне посетителите. Пилотите — двама Хороси влязоха бързо в залата и дезактивираха шлемовете си. Щом доближиха стъпалата, водещи към трона, те коленичиха. Анубис, чието снаряжение още бе опръскано с кръв, също влезе в стаята, застана до Ра и погледна косо към войниците, завърнали се с празни ръце.