Ра се втренчи в тях и много сдържано просъска въпроса си:
— Къде са?
— Изчезнаха.
Ужасно разгневен, Анубис слезе по стъпалата и ритна войника, който беше отговорил.
— Как така изчезнаха?
Тогава се обади друг войник.
— Все още са в пясъците. Бурята със сигурност ще ги довърши.
Въпреки че едва управляваха малките си самолети срещу вятъра, Хоросите ги бяха търсили, доколкото им позволи смелостта. Да се лети по-дълго в такава пясъчна буря би означавало сигурна смърт, затова и бяха решили да се върнат, като разчитаха на милостта на царя. Разгневен като никога досега, Ра прекоси стаята и отиде до ковчежето със скъпоценностите си. Щом го доближи, то се отвори автоматично, разкривайки съдържанието си — един кварцов скъпоценен камък с размера на монета, вграден в гривна от черен кабел. Детето-цар промуши ръката си през нея и тя пасна на китката му като елегантна ръкавица, а кварцът застана точно върху дланта му. После спокойно се обърна и се доближи до уплашените пилоти. Направи знак на този, който беше заговорил пръв, да стане. Войникът нервно се подчини. Искаше му се да обясни защо беше прекъснал преследването, но Ра му даде да разбере, че сега всичко е наред и е по-добре да мълчи. Застана пред него и му се усмихна успокоително.
— Опитал си — каза той бавно и го потупа по бузата: — Знам, че си опитал.
Започна да изследва за известно време лицето на пилота, наглед съвсем нежно. Но изведнъж ръката му се отвори само на сантиметри от лицето на мъжа. Щом видя медальона в дланта на Ра, верният гвардеец на Хорос за миг разбра, че животът му го напуска. Черният скъпоценен камък внезапно оживя и запрати войника с огромна сила към една от колоните, сякаш беше надуваема топка. Без да бърза, Ра се приготви да го довърши. Протегна ръка към зашеметения пилот. Гвардеецът знаеше, че ако кварцът докосне главата му, с него е свършено. Той беше почти в безсъзнание и не можеше да направи друго, освен да стане свидетел на собствената си смърт.
Ръката на Ра леко се отпусна върху главата му. Краката на войника моментално се изпружиха, а цялото му тяло беше обхванато от гърчове, сякаш бе подложен на лоботомия. Главата му започна да се тресе неистово, а после внезапно застина. През следващите няколко секунди чертите на лицето му започнаха да се деформират. Черепът омекна и започна да се свива и разпуска като спукан найлонов плик, пълен с вода.
Гривната със скъпоценния камък всъщност действаше на същия принцип като Старгейт, само че тук кварцът имаше много по-ужасна функция. Спирането на камъка до главата на човека пренареждаше молекулите и втечняваше мозъка отвътре.
Спокойно, сякаш поливаше цвете в градината, Ра стоеше над войника и не обръщаше внимание на болката в ръката си, изцяло погълнат от хипнотичното действие на зловещата магия. Щом жертвата му издъхна, Ра сви ръката си около смъртоносното бижу и въздъхна. Вече по-спокоен, той се доближи до другия, вцепенен от ужас пилот, прокара пръст по извивката на носа му и се оттегли в покоите си с думите:
— Нека това ти послужи за урок.
Ураганът бушуваше неистово из пустинята и свиреше сред дюните, сякаш бяха гигантски духов инструмент. О’Нийл и Даниел си пробиваха път през брулещия лицата пясък, вкопчени в косматите хълбоци на Малка хапка. Качулките на якетата бяха привързани над брадичките и нахлупени до очите им, които и без това не им вършеха никаква работа.
Скапан от умора, Даниел залитна и падна върху пясъка. Мастаджът спря, извърна глава назад и зави по-силно от вятъра. О’Нийл свали маската си и започна да търси спътника си около дюната. След малко намери Даниел почти погребан в пясъците. Мастаджът продължаваше да вие в бурята, докато О’Нийл измъкваше Даниел, но след това препусна нанякъде и изчезна в непрогледната нощ. О’Нийл бързо съобрази, че трябва да накара Даниел веднага да повика животното, докато още можеше да го чуе, но нищо не се получи. Не можа да си обясни защо животното така внезапно заряза своя любимец и ги изостави в безизходица. Въпреки виковете им то беше изчезнало.