О’Нийл измъкна Даниел до върха на дюната, където седнаха. Бяха толкова навътре в Лайняната река, колкото изобщо можеше да се навлезе, а и превозното им средство току-що ги бе изоставило. О’Нийл притегна качулката си, усещайки как пясъкът се трупа върху него и го погребва жив.
Половин час по-късно видяха Малка хапка да се носи в галоп към тях и я чуха, че зави, щом усети, че доближава. Зад животното бедстващите изведнъж различиха силуетите на хора в шлемове, които се приближаваха. Вървящият отпред се покачи на дюната, свали шлема и очилата си и се ухили широко. Беше Набе, малоумното пастирче. Зад него, облечен в униформа на американски морски пехотинец, стоеше Скаара. Той намигна на О’Нийл и го поздрави с вдигнат палец.
Подкрепян от момчетата, с подпухнали и затворени очи, Даниел усети, че минават по скалистите зъбери към входа на пещерата. Щом видя кой идва, Ковалски свали пушката си и отиде до входа да помага. О’Нийл влезе без да го подкрепят и веднага започна да проучва обстановката.
Около една дузина момчета, по негова преценка още твърде млади да носят униформа, стояха облечени в камуфлажните дрехи, които бяха спасили от базовия лагер. До стената бяха наредени две дузини пушки и няколко сандъка с амуниции. По-навътре беше стъкмена полева болница, където Браун с превързана ръка лекуваше Ферети.
— Успяхте, а? — поздрави ги гръмогласно Ковалски. Сега всички оцелели от групата бяха на лице. О’Нийл потупа едрия мъжага по рамото и продължи инспекцията си навътре в пещерата. Забеляза, че Скаара и Набе ходят на около крачка зад него, сякаш му бяха телохранители. О’Нийл се обърна и ги изгледа разочаровано.
— Какво ще кажете, полковник? — попита Ковалски. — Не са точно специалните части, но са навити момчета.
Явно беше доволен от свършената от тях работа.
— Вземи им пушките, подполковник, преди да са се наранили.
— Хайде, хайде, сър!
— Чу какво казах. Вземи им пушките и ги прати обратно вкъщи!
Ковалски беше на ръба да избухне. Беше му писнало О’Нийл да се появява в ситуация, която той контролираше изцяло, и да прецаква всичко.
— Няма къде да отидат — каза Ковалски със спокоен информативен тон. — Само да се мярнат в града и ще ги екзекутират като наши помощници. Освен това със сигурност могат да ни бъдат полезни, сър. — От тона му ставаше ясно на чия страна е, ако стане въпрос за избор.
— За какво? — побесня О’Нийл. — За какво ще ни помагат, подполковник?
За Ковалски отговорът беше ясен. Групата имаше нужда от помощ, за да се върне обратно през Звездната порта. Беше учуден, че командирът им беше забравил целта на мисията.
Даниел, който разбра причината за недоразумението, се надигна на лакът и извика на О’Нийл:
— Защо просто не им кажеш истината? Кажи им за бомбата.
Ковалски погледна О’Нийл, сякаш той беше новият командир, и го попита:
— За какво говори той, полковник О’Нийл?
— Заповедите бяха прости, господа. Да изпратя всички ви у дома и след това да проверя дали има нещо, което застрашава сигурността на Земята. Ако открия подобно нещо — той щракна с пръсти, — да унищожа Старгейт.
— По дяволите — възнегодува Ковалски, — защо аз не знаех за това?
— Беше строго поверително — отвърна безизразно полковникът.
— Поверително ли? Не мислите ли, че трябваше да знам за тази поверителна работа?
— Вие въобще не трябваше да сте тук. Трябваше да сте се върнали през Портата с Джексън.
Отчаян от безграничната глупост на военните, Даниел се намеси в разговора.
— И според този ваш грандиозен план вие трябваше да останете тук с ядрената бомба? Е, сега бомбата е у него и утре той ще я изпрати на Земята с пратка от кварцовия материал, който добиват тук. Когато пристигне, кварцът ще избухне и ще предизвика експлозия, сто пъти по-мощна от тази на самата бомба.
— Той ли ти каза това?
— Да.
— Добре, тогава нямаме избор — заяви О’Нийл, поемайки контрола над ситуацията. Трябва да обезвредим бомбата, преди да е успял да я изпрати.
Той се огледа наоколо, търсещ одобрението на другите.
— Полковник, слушайте ме внимателно — Даниел се опитваше да го държи опрян на стената. — Другата врата, тази откъм Земята, представлява опасност. Помислете за това. Докато е отворена и той ще има достъп до Земята. Трябва да се върнем в силоза и да я затворим.
О’Нийл просъска:
— Прав си, но благодарение на теб сега нямаме тази възможност, нали?
Той се изтръгна от тези, които го държаха, отиде до входа на пещерата и седна отстрани.