След благодарствени песни и молитви към щедрия Ра следваше улично шествие. Празнуващите ходеха от къща на къща, където предлагаха и получаваха храна и напитки. Само в този ден от месеца се пиеше вкусната табаа, сладка напитка, приготвяна от ферментирали пустинни растения. Приета в по-големи количества, тя предизвикваше опиянение и жителите на града гледаха да погълнат достатъчно. Към полунощ половината град вече беше пиян до козирката, а веселбата по улиците продължаваше обикновено до следващата сутрин.
Днес обаче не беше обикновен Текфаалит. В течение на хиляди години Ра предугаждаше ходовете на поданиците си. Той можеше да бъде рязък, но знаеше и как да бъде внимателен. Днес бяха допуснати по-малко от хиляда работници, които пъплеха нагоре-надолу по стълбата, подкарвани усърдно от най-садистичните надзиратели на Ра. Но не страхът от пазача караше работниците да се подчиняват, а вярата в митовете, които слушаха от раждането си (затова Ра можеше чрез един човек да контролира много).
На гърба му висеше дългото, подобно на жезъл оръжие, ала любимият му инструмент беше коженият камшик. Той непрекъснато замахваше към фелахите, нетърпелив да достави товара на господаря си колкото е възможно по-бързо. Някои от по-възрастните работници бяха припаднали от преумора, но бяха доста далече от острия поглед на гвардееца с ястребов шлем.
Високо горе на скалите стояха четири едри мастаджа, впрегнати в четири коли и готови да се отправят към пирамидата. Всяко едно от косматите животни беше старателно измито и изчеткано, украсено с пищни молитвени наметки, малки звънчета и дълги плетени гирлянди от сухи пустинни цветя. Раздрънкалите дървени вагонетки зад тях събираха към един тон кварц, който работниците насипваха с чували, и бяха почти пълни. По традиция пълнеха първата количка с най-големите късове, обикновено не по-големи от орехи. Последната, най-тежка количка се пълнеше с кварцов прах.
Из прашната кариера бяха пръснати шест павилиона за обработка. Тези работилници бяха обозначени с малък обелиск, издигащ се през брезентовия покрив на обширна палатка. Там необработеният кварц се отсяваше, сортираше по размер и чистота и се чистеше. Пазеха се дори и най-малките гранулки, които смесени с други материали даваха ценни сплави. Фелахите пълнеха чувалите с минерала и ги отнасяха по горещия пясък до гигантските стълби, които разсичаха като бразди склона на скалата. Изкачването им не беше лесна работа. А изкачването им с 50 килограма товар на гърба при 40-градусова жега беше не само изморително, а и много опасно. И тъй като повечето нагадци бяха принудени да се върнат обратно в къщи, тези, които останаха да работят, трябваше да изкачват стените по много пъти.
Внезапно един от работниците залитна и припадна близо до мястото, където се беше установил Хоросът. Явно беше повален от жегата, докато чакаше реда си в основата на стълбата. Някои от работниците около него се опитаха да му помогнат да се изправи, но преди да успеят, Хоросът си проправи път до тях като крещеше на човека да се изправи и да работи.
Щом се приближи достатъчно, снажният младеж плесна с камшика си падналия човек през гърба и разсече дебелата му дреха. Работникът се опита да се надигне, но отново се свлече в пясъка, с което вбеси Хороса. Богът с ястребова глава измъкна от ножницата назъбен кинжал, готов да даде на останалите мрачен урок.
Но в последния момент миньорът се извърна чевръсто по гръб и насочи към Хороса дулото на пулс-пушка, оръжието, което Ра бе връчил на Даниел. Втрещен, Хоросът зяпна изтощения работник. Полковник Джек О’Нийл от американската морска пехота методично отвори пушката за стрелба и като следеше гвардееца с поглед скочи на крака. Същевременно неколцина от заобикалящите ги „миньори“ измъкнаха пушки изпод дрехите си и ги насочиха към Хороса.
Пръстите му бавно отпуснаха дръжката на камшика, който падна на земята. Ковалски мина зад него и взе пулс-пушката от гърба му.
От върха на скалата, извисяващ се над тях, се чу пронизителният вик на Касуф. Ужасен, той дотича до ръба на урвата, високо над разигралата се сцена. Като разбра какво се е случило, изпадна в пълна паника, като ръкомахаше и крещеше. Стотици изненадани миньори започнаха да наобикалят парцаливите командоси и затворника им, явно в недоумение какво да правят.
Това, което казваше възрастният човек, очевидно имаше въздействие. О’Нийл видя, че Шаури, Скаара и другите аматьори от групата гледат нагоре и слушат. А той знаеше, че възрастният човек се опитва да сплаши всички и да ги накара да се подчинят. Трябваше да се действа бързо.